Икономическата криза роди поредните измамници, които “удариха кьоравото” с безплатни почивки по морето. Масова практика стана чужденци да идват у нас на т.нар. имотен туризъм, а да си тръгват без сключена сделка, но с добре прекарана екскурзия за сметка на туроператори и агенции. Втората линия, по която почивката излиза без пари, е, когато туристите лъжат за откраднати скъпи вещи и получават застраховката си за тях. Трети пък съдят хотелиери за лошо обслужване или мними хранителни натравяния.

Инсценирани са 30-40% от заявените кражби

и грабежи на чужди туристи, сочат данните на полицията. “Това обаче се наши съмнения, защото не може да се докаже”, обясни Стайко Манев – началник на РУ – Несебър. Заявяват се кражби на скъпи вещи – например телефони за 2000 евро, часовници за 5000 евро. Най-често тези туристи са германци, скандинавци и англичани. “Няма как да докажем процесуално. Преди 3-4 години намирахме вещите им преди полета в багажа им. Сега обикновено казват, че са им откраднати пари. Примерно от 2000 паунда са им взели 1600. Те ако носят такива суми със себе си, ще почиват ли “ол инклузив” в Слънчев бряг”, коментира Стайко Манев.

Модата на мнимите кражби за получаване на застраховка по Южното Черноморие навлезе още през лятото на 2007 г. Тогава бе направена проверка от митничари и полиция на Аерогара Бургас.  Само за месец и половина, при отправени 15 искания за митническа проверка, в осем случая заявените за откраднати вещи са намерени в личния багаж на напускащите България чужденци. За липсващи са се обявявали най-често електроника или накити.

Периодът на кражбата в повечето случаи изпреварва с няколко дни датата на обратния полет на чужденеца, което затруднява пълноценното разследване на измисленото престъпление. Туристът настоятелно иска служебен документ от полицията, с който да легитимира липсващите вещи пред застрахователите. Мнимият “пострадал” получава застраховка в своята страна, а случаите на фалшиви грабежи през това време нарастват лавинообразно.

От полицията смятат куриозен случая, в който 50-годишна английска туристка, отседнала в Слънчев бряг, е обявила за откраднати две електронни игри, два мобилни телефона и цифров фотоапарат, а дни по-късно в ръчния й багаж е открито всичко това, а на фотоапарата са били запечатани последните спомени от почивката й в България.  Тази тенденция ще се запази, защото номерът явно все още минава, обясниха полицаи.

Агенции за недвижими имоти се оплакаха

също от пишман туристи, които искат да изкарат “на аванта” почивката си през лятото по морето. “Имотният туризъм” е специалитет на руснаците. Те идват под предлог, че искат да си купят апартамент по Черноморието и идват на огледи. “Поемаме ги от Варна примерно, разкарваме ги по Южното Черноморие, като стигаме дори и до Синеморец. Показваме им туристическите атракции и природни и културни забележителности”, сподели пострадал съсобственик на бургаска агенция за недвижими имоти. Според неговите думи пишман туристите ползват услугита не различни фирми и така някой им плаща нощувките, други транспорта, а често и са на безплатни закуски и обеди.

“Накрая си тръгват, без да сключат сделка. Или пък ни прескачат като посредници и се договарят сами със собствениците. Клиентите ни са друг тип вече. Имат малко пари. Дори и да не са на безплатен туризъм, те си мислят, че могат за 20 000 евро да си купят двустаен апартамент на брега на морето”, сподели агентът.

Третата група измами са свързани

със заболявания заради хранителни отравяния. Съмнително е дали наистина чужденците са пострадали от ястия с изтекъл срок, защото диагнозите им са поставени от доктори от собствената им страна, след като са се завърнали вече от почивката си в България.
Хранителните отравяния се развиват скоротечно и буквално след час-два пострадалият е в безпомощно състояние, обясниха лекари. Затова е безсмислено  3-4 дни, дори седмица след отравянето да се търси помощ.
Последният случай е заведеният иск от 267 британски туристи, които летували в България. Те обаче искат обезщетение от британския си туроператор, който им уредил почивката. Туристите получили стомашни проблеми при престоя си в български хотел, съобщава британският вестник „Дейли Мейл“.

Адвокатската кантора Irwin Mitchell завела иска от името на летовниците, които съдят туроператора Фърст Чойс заради, по думите им, „кошмарните“ си престои в “Роял Парк Хоте” в курорта “Елените” между юни и октомври 2008 г.

Много от тях обяснили, че не са могли да получат медицинска помощ в курорта, тъй като опашките пред клиниката били прекалено дълги заради големия брой гости на хотела, които потърсили лекарска помощ. Около 40% от пострадалите е трябвало да постъпят в болница след връщането си у дома, съобщава вестникът.

Инсценирани кражби

19-годишна туристка от Швеция подала оплакване в РПУ – Несебър, че от метална касета в хотелската й стая са откраднати 500 лева, документи, самолетни билети и пари. Разследването е установило, че шведката изгубила нещата си предната вечер, когато се прибирала късно и много пияна към хотела. Най-вероятно жената е направила лъжливото оплакване, за да получи застраховка от туристическата компания, с която е пристигнала у нас.

60-годишен турист от Норвегия е заявил, че са му откраднати 220 лева, 7000 норвежки крони и три паспорта. Пенсионерът поискал документ за уточнение пред застрахователна компания. Измамата е разкрита, когато на тръгване от България, на аерогара Бургас станало ясно, че семейството на норвежеца си тръгва със същите паспорти, които били обявени за откраднати.
25-годишен гражданин на град Ставангер от Швеция обявил, че паспортът му бил откраднат на плажа. След бързи действия на бургаската полиция било установено, че документът се намира в касата на хотела, в който е отседнал, а младежът изобщо не го е търсил.

Автор: Ирина ГЕНОВА

Действащи лица:

г-жа Галина Атанасова – продавач на парцел
г-жа Маргарита Христова – управител на агенция за недвижими имоти „ГАМС” Варна
Мира – Брокер на недвижими имоти

г-н Милчо Матев – управител на агенция за недвижими имоти „ИМОТИ-ВАРНА”

Ивайло Манахов – купувач на парцела

С Галина Атанасова се запознахме в началото на 2006 г. Предложи ми парцел 1 дка. в района на Възраждане. Помолих управителя на агенция за недвижими имоти ИМОТИ- ВАРНА г-н Милчо Матев да провери документите. Няколко дни по-късно с мен се свърза Галя Атанасова и настоя да се видим. На срещата ми поднесе сърцераздирателна история, че сина и ударил кола на ТИМ и спешно се нуждае от 1000 Е. Настоя да получи парите веднага – като капаро за предстоящата сделка с парцела. Отговорих, че това е невъзможно.

След седмица се видяхме в офиса на Милчо Матев. Обясни ми, че с този парцел нещо не е наред. Посъветва ме да се откажа. Все пак ми препоръча брокер от друга фирма. Казваше се Мира и се занимавала с „трудни парцели”. Мира ми поиска 1000 Е, ако реализира успешно сделката. Пред мен даже проведе телефонен разговор с клиент, който напирал за същия имот. Съгласих се с нейните условия. Бях готов да платя 1000 Е при условие, че парцела струва 10 000 Е и е 1 дка.

Мина известно време, а Мира не се обажда. На моите прозвънявания отговаряше, че е задействала връзките си в Кметство „Младост”. Един ден случайно я засякох с продавачката на парцела Галина Атанасова. Седяха в едно квартално кафене и сладко бъбреха. Когато ме видяха видимо се смутиха и ми обясниха, че обсъждали кога да ми се обадят.

Същата вечер ми звънна Мира и ме увери, че сделката се придвижвала в моя полза. Нещата около тази сделка заприличаха на сапунен сериал и реших да не рискувам.

В началото на юни 2006 г. в редакцията на в-к. ИМОТ днес дойде г-жа Маргарита Христова от Агенция за недвижими имоти „ГАМС” за да плати рекламата си. Бях чувал, че е изключителен експерт с имоти в район Младост, покрай работата си в проектантска. Казах с две думи за парцела, а тя се заинтригува и настойчиво ме помоли да прегледа документите. Занесох ги, а тя ми каза, че ще провери състоянието на имота, като при осъществяване на сделката ще платя 100 лв.

След няколко дни ме потърси и каза, че парцелът е изряден и можем да минаваме на предварителен договор. Изрично я помолих и при първия и при последващите разговори да ме предупреди и при най-малко съмнение. Нейните думи бяха да не се притеснявам, защото те вече били „оправили” един парцел в съседство. На 26 юни 2006 г. – по ирония на съдбата годишнина от сватбата ми, в офиса на Агенция за недвижими имоти „ГАМС” подписах предварителен договор с Галя Атанасова и платих на последната капаро в размер на 1000 Е. Предварителния договор изготви лично г-жа Маргарита Христова в присъствието на своя съпруг, Галина Атанасова и мен.

След една седмица ми се обади г-жа Маргарита Христова от Агенция за недвижими имоти „ГАМС” и ми каза, че имало известни утежнения по сделката. Попитах как е възможно след като се бяхме разбрали, че трябва да е 300 % сигурна при проверката на парцела.
Отговори ми, че я подвели служители от кметство „Младост“ с неточна информация. Помолих я да ми даде имената на служителите, но тя каза че така ще си прекъсне връзките. С мъжа си, който също работи в „ГАМС” ме увериха, че познавали шефовете на Галя Атанасова и ще оправят нещата. Заявиха, че понеже имали вина по случая, в крайна сметка те щели да ми върнат парите на всяка цена.

В един момент г-жа Маргарита Христова от „ГАМС“ замина в чужбина. В края на 2006 г. помолих за среща, но тя ми каза, че е много заета и че сме се били разбрали само да изготви договора, а не да проверява имота. Това разбира се беше лъжа и тя явно беше решила да бяга от отговорност.

След като се опитвах да се свържа с Галя Атанасова по телефона и след като я търсих и на работното място, все пак на 2 май 2007 г. успях да намеря Галя Атанасова в КЗУ, където заема явно висока административна длъжност по линия на счетоводството. Изненадах се, че такъв човек се занимава именно с финансите на фирмата, но това си е работа на собствениците на компанията. Галя Атанасова беше усмихната и в добро настроение. Заяви ми, че ще почакам още поне година, защото имала по-важни проблеми. Нейната дъщеря имала абитурентски бал и това било по-важно. Както се казва „С чужда пита…“

Сега – след една година нямам нито парцел, нито парите. Чувствам се глупаво и дълго време се питах дали да напиша тези редове, защото от позицията ми на издател на вестници за имоти – всекидневно комуникирам с агенции за недвижими имоти, които се стараят да работят коректно.

Агенции като „ГАМС“, съсипват труда на агенции като ИМОТИ ВАРНА, на които съм изключително благодарен за съдействието по проверка документите на парцела.

Друга агенция, която за мое удовлетворение провери през 2007 още веднъж документалното състояние на парцела – МЕГАПОЛИС недвижими имоти констатира, че Агенцита по държавни вземания също има претенции.

Коментарът ми по случая е, че за съжаление – въпреки влизането ни в Европейския съюз, в държавата ни продължават да живеят хора, свикнали да правят бизнес на гърба на другите.

Жез да преувеличаваме – това е варненският „Бевърли хилс“.

Отрицателни страни:

• „Бриз“ е известен с лоша инфраструктура – кал и липса на улици.
• Таксиметровите шофьори се объркват непрекъснато заради липсата на табели и поради факта, че голяма част от сградите дори не са отбелязани върху плана на Варна.
• Липса на канализация (септични ями). В района непрекъснато можете да видите така наречените фекалки.
• Незаконни сгради или такива на ръба на закона. Някой са с повече етажи от разрешеното. Други с неуредени документи и разрешителни за строеж.
• Липса на детски градини и училища за деца до осми клас. Общината има огромен пропуск в това отношение. Липсата на подобни заведения за децата са решаващ фактор при избор на квартала за инвестиция.
• Липса на контейнери за смет

Положителни страни:

• Изключително местоположение – дори и без автомобил центъра с автобус е на 10 мин., спортна зала 5 мин.
• Отдих – „Морската градина“ и морето са под носа ви.
• Пазар – супермаркет „Пикадили Парк“ е в долната част на квартала. За него е залепена бензиностанция на Shell
• Учебни заведение – в сърцето на квартала са така наречените гимназии

Община Варна се оказва отново главният виновник за отвратителното състояние в квартала. Мои приятели плащаха дълго време данък смет при условие, че нямат контейнер за смет в близост. В момента процедират така: Този от семейството, който излиза с колата – взема торбите с боклука и ги изхвърля на километър по-нагоре – в контейнер на обръщача на „Почивка“

Община Варна и район Приморски – както в повечето случаи се движат след каруцата и непрекъснато се оправдават с липсата на пари. В крайна сметка след като управниците в Общината не успяват да ни осигурят нормален начин на съществуване в „Техния град“ има два варианта: Или ние да си ходим, или те.

Ако ние си тръгнем – кой ще им плаща местните данъци и такси? Тогава ще се наложи да запрятат ръкави и да си чистят „Техния град“ сами. Представяте ли си надутите и наконтени общинари да хванат една метла сутрин и да си чистят собствената кочина.

По-скоро ги виждам да се изпокарат, защото това е въпрос на възпитание през първите седем години. Тогава се възпитават грижата за собствената хигиена, отношението към околните. Трудно е да накараш човек преминал 40 г. да променя хигиенните си навици. Необяснимо за мен е безочието да се возиш с години по разбитите, варненски улици, за които отлично знаеш, че са твоя грижа.

Да виждаш с очите си (още по-лошо ако не си стигнал до там) варненските квартали, които приличат на гета. А най-необяснимото следствие е след всичко това като шизофреник да се ухилиш до уши и да вкараш Варна в перверзната класация за Най-добър град за живеене и то за две, поредни години.

Ивайло Манахов

Настанена съм в гола, квадратна стая в бетонен блок, гледащ покрай гладните чайки към гора от кранове, кораби и сива вода. По улицата всички носят кожени якета и пушат силни цигари. Отнякъде се чува диско парчето Night Fever.

Проучване на „Телетекст“ твърди, че това е най-изгодната почивка. Като туристическа дестинация България се изравнява с Испания и размазва Франция. С все по-силното евро, българският лев изглежда още по-привлекателен. Пък и вижте цените – половинка бира е 50 пенса, бигмак сандвич – 1 паунд, стая в хотел – 45 паунда, цяла вила – 12 хиляди паунда.

На какво прилича този черноморски рай от бившия източен блок, притиснат между Румъния и Турция?

Пристигнах извън сезона във Варна – най-големият град на българския бряг. Той прилича на нещо като смес между Париж и Кардиф – отчасти курорт, отчасти пристанище – само бетонни кули, олющени вили и лаещи кучета.

Пълно е със задръствания и зъболекарски кабинети. Хората приличат на лошите герои от филмите за Джеймс Бонд, жените – на Рита от „Кори“ (става дума за героинята Рита от прочутия британски сапунен сериал „Коронейшън стрийт“ – бел.ред.) с боядисана в червено коса и всичките пушат.

Хотелът ми е извисяващ се край морето блок с неонов надпис. Прилича на административна сграда и ужасно мирише на зеле. Килимът има мотив на изпъкнала очна ябълка, а по телевизията дават „Отчаяни съпруги“, но на български, както и реклами за надуваеми германски сауни.

А, дават и българска версия на нашия сериал „Ийстендърс“, само дето всички мъже в него носят черни кожени якета, жените са с боядисани коси и всичките пушат.

На сутринта слизам до морето. Черно море е посред Източна Европа като голямо, мазно радиоактивно езеро – четири от най-замърсените реки се изливат в него и в знак на протест всички делфини са измрели.

Българите са отдали почит на делфините като са поставили навсякъде техни статуи, но твърде късно. Игнорирам факта, че когато за последно плувах в Черно море, получих ушна инфекция, която ме държа две години и се хвърлям във водата. И веднага изскачам. Тя не е студена. Тя е ледена. Това е леден блок, претендиращ да е море. Делфините не са били отровени, те са умрели от хипотермия.

Така че се отправям към плувния басейн до плажа. Изглежда чудесно, само дето няма вода в него. Вместо това има някакви мъже, които дупчат нещо и пушат. Когато се врътвам с разочарование, те ми махат и викат: „Ей тук до нас има друг басейн“. Направо се шашвам – той е толкова готин и луксозен, че сякаш не е в България. Край него има морава – вероятно единствената окосена трева в България. Заставам пред гишето за билети: „Може ли да поплувам?“ „Да“, отговаря жената и издухва цигарен дим в лицето ми, „само ако сте от българския национален отбор по плуване. От него ли сте?“  Тя прави гримаса и триумфално навирва цигарата.

Мятам по-широка мрежа. Вземам такси до Златните пясъци, елитен курорт. Тук търсещите изгодна почивка ще се изсипят през лятото като едри, розови, пиещи бира птици. В брошурите Златни пясъци изглежда като чудо, пълен с щастливи германци и весели румънци, черпещи се с коктейли. Но днес, извън сезона, Златни пясъци не прилича на курорт. Прилича на центъра на Басра, но със забравени надуваеми плажни играчки, захвърлени върху купища боклук. И е пусто. „Добре дошли в Златните пясъци“, ми казва шофьорът и ме оставя пред един строеж. Магазините са затворени, увеселителният парк е пуст с изключение на шепа български тийнейджъри в якета с качулки, които нещо се бъзикат.

Сякаш си прекарваш отпуската на място 200 години след края на човешка цивилизация. Има мини кула като от Блекпул – сякаш са я започнали, но им е доскучало – и много комунистическо на вид Министерство на коктейлите. Златни пясъци е пълен с басейни – квадратни, правоъгълни, кръгли, с форма на банан, с форма на въпросителна. Но в никой от тях няма вода. Вместо това е пълно с листа или хора, които нещо дупчат. Макар да е 24 градуса, мъжете са в черни якета и пушат. Така че на брега на Черно море няма функциониращ басейн, освен ако не сте от олимпийския отбор. Прекарах останалата част от почивката да плувам във ваната.

Е, поне винаги можеш да обиколиш забележителностите. Първо отивам в Музея на Варна, разположен в напукана зловеща къща край морето. Когато пристигам, отпред има петима души, пушещи. Обяснявам им, че искам да видя музея и те подскачат от радост. Те са персоналът. И викат: „Наистина ли искате да видите музея? Сигурнали сте?“. Очевидно съм единственият посетител в най-новата история. Ана ме развежда и непрекъснато ме докосва, сякаш да провери дали съм истинска. Искам да попитам може ли да запаля цигара, но знам, че е глупаво. В България можеш да пушиш навсякъде.

Ана обяснява неща от типа на: „Хората във Варна организират разричен тип изложения за леката индустрия и технологиите“. И ми показва реликви от всичко, което някога се е случвало тук. Накрая имам чувството, че и част от мозъка ми ще остане тук завинаги, изложен до обувката на умряла жена с надпис „Британски турист 2008″. След което персоналът устройва коктейлно парти в моя чест. „Сега ще пием“, казва щастлива Ана и колегите й отварят бутилка вино.

Измъквам се навън и отивам в Етнографския музей. Отварят го специално заради мен, но забравят да включат осветлението. Попадам в капана на изложба на български селски костюми в почти пълна тъмнина. Манекените-селяни ме гледат с блестящите си безизразни очи. Изпещявам и бягам.

За да успокоя нервите си, отивам в зоопарка. Пак съм единственият клиент. Персоналът ме превъзхожда в съотношение 6 към 1. Тук има лъвове, тигри, мечки и – странно – зайци. „Защо зайци?“, питам. „А, зайците са просто така, те не са от зоопарка. Специални български зайци“, отговаря една жена и пали цигара.

След като се насладих на специалните зайци, решавам да хапнем с техни роднини. Българската храна е страхотна. Доматите наистина са домати. Заешкото е съвършено. Почти можеш да чуеш как агнешкото се топи. И имената в менюто са страхотни. Но българските ресторанти са странни. Персоналът се втренчва в теб, сякаш е изключително изненадан да те види. „Искам вечеря“, заявявам, а келнерът ме гледа сякаш съм казала „Аз съм извънземна кралица от планетата Зог и идвам с мир във великата земя на България, за да опитам от менюто ви“.

В българските ресторант иникога не с ехраниш сам. В момента, в който хванеш приборите, музикантите грабват инструментите и почват да танцуват наоколо. Всеки български музикант владее 10 инструмента, така че стигат четирима, за да свирят като цял оркестър. Докато хапвам ордьовъра, един от тях свири на флейта. Когато минавам към основното ядене, той е с цигулка, а после и с ксилофон. На десерта той вече свири на цитра. И с мен започва да се случва нещо странно – започвам да се влюбвам в този мръсен град.

Откривам, че българите много обичат да те упътват. Става ето така: приближаваш някого и питаш: Къде е Музеят на демонтираните ядрени оръжия?“ Те излеждат адски заинтересувани, някой дори си изпускат цигарите. После започват да се взират в картата ти, да обмислят, телефонират на приятели и подпитват минувачите. Накрая, след като в продължение на 30 минути са анализирали проблема ти, поглеждат тъжно и през облак цигарен дим казват „Ами, не знаем.“

Случайно попадам на група британски имигранти. Крият се в „О’Нийл“ – подземен ирландски пъб в центъра на Варна, точно до стритпийз клуб. Отпред стои древен портиер с червена униформа (вероятно открадната от „Риц“) и шапка в стил Свети Патрик с четирилистна детелина. Давам му голям бакшиш, че ми отвори вратата, което е голяма грешка, защото той грабва банкнотата и спринтира към стриптийз бара да я похарчи.

„О’Нийл“ се върти от Майкъл, който е дошъл тук преди две години и останал, защото отварянето на бара му излязло адски евтино. „Варна има потенциал да полудее и да стане топ дестинация за туристи“, твърди той и сочи към тримата си клиенти, дремещи над чаша „Гинес“ и зяпащи телевизия. Какво й е толкова чудесното на България, питам. „Евтини полети, евтина храна, евтини хотели и евтина бира“, отговаря той.

Майкъл ме представя на редовните си гости – Том, безработен ирландец, и Дейв от Източен Лондон, който е бил строител, а сега е строителен предприемач.

След „О’Нийл“ проверявам и нощния живот. И установявам, че охраната по клубовете е страховита, както навсякъде по света. И те посещават „Международната школа по обръсни си главата, за да плашиш хората в приятни моменти“. Вътрешността на Казино „Черно море“ е като будоар от книга на Джоан Колинс, местните гангстери играят покер и пушат. Във въздуха е надвиснала заплаха. Те втренчено зяпат рулетката. Охраната на вратата дреме с цигара в ръка.
posting.php?mode=post&f=64
Толкова е пусто и далеч от всяко място, за което се сещам. И ми харесва. Има нещо чудесно в това, че тази страна те кара да се чувстваш като на края на света. И то при положение, че нямам кожено яке и пуша 40 цигари на ден, но все пак това е моето кътче. Ако търсите място, където никой няма да ви открие, елате в България, където винаги е 1977 и е адски евтино.

Стефан Караджов

„Вън от селото се събрали до 350 мъже, млади, стари и селският свещеник Павел бил там. Командантинът попитал, има ли още хора в селото, и като му отговорили, че не ще да има повече от десетина души, наредил селяните накуп и сетне заповядал на войниците да стрелят със залп  върху тях. Всички изпопадали…“

В този откъс от книгата на проф. Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ става дума за с. Булгаркьой и това е само част от трагедията на българското население от Одринска Тракия по време на геноцида, извършен от Турция срещу четвърт милион българи. Фактите са все още малко известни, защото София още в началото на века е била превзета от македонското лоби и българите четат главно за героичната и трагична македонска история, но не и за тракийската. А тя е достойна за Омир, тя е национален епос. Днес национализмът е мръсна дума в българския политически речник, но в страната живеят около 1 милион потомци на тракийските българи от Източна Тракия, които преди 92 години бяха лишени от родно място, имот, семейни корени и техните внуци трябваше да започват живота на рода си отново в пределите на Стара България. А през 1925 г. бе сключен т.нар. Ангорски договор между България и Турция, с който продажната политическа върхушка на тогавашна България джироса интересите на сънародниците си по схемата „кон за кокошка“. Осемдесет години след това не се вижда промяна в политиката на властващите по отношение на тракийския въпрос.

Как бяхме предадени
два пъти от политиците си

След победите на България в Балканската война между Турция и отечеството ни е сключен Лондонският мирен договор от 17/30 май 1913 г., според който границата минава по линията Мидия – Енос. В нашите територии влизат Одрин и прилежащите му села, които са преобладаващо български по всякакви регистри – турски и международни. Почти са очертани границите на Санстефанска България в тракийска посока. Впримчена в битка с довчерашните съюзници Гърция и Сърбия обаче, България е принудена да се бие с тях и изтегля войските си от турската граница. На 30 юни турците използват временната ни слабост и нарушават Лондонския договор, превземайки Одринска Тракия без бой. Българската върхушка извършва първото си предателство. Въпреки тогавашната подкрепа на английския външен министър сър Едуард Грей, правителството на Радославов изоставя Тракия, вторачено в Македония. Великите сили дори съветват София да не преговаря с Турция, за да запази Източна Тракия. Но туркофилът Радославов и шайката продажници около него тръгват на унизителното споразумение, наречено Цариградски договор от 16 септември 1913 г. В българските предели остава само Василико и Малкотърновско, при това най-богатите села са дарени на турците. За награда след няколко години Радославов получава турски гласове за парламента от тези райони, които днес наричаме „райони със смесено население“. Ето откъде започва продажбата на българска Тракия. Видели нежеланието на София да защитава народа си и съответно загърбването на проблема от Великите сили,

Турците провеждат
планомерен геноцид

Никакви днешни примери от бивша Югославия не могат да се сравняват с това, което извършват войските (не паравоенни части!) на Енвер бей. Само в Малгарската и Хайреболската кааза турците избиват 15 960 души според Карнегиевата анкета. А каазите са 16. „Имахме заповед да грабим и запалваме, след това да убиваме всички мъже“, свидетелства пред анкетата „Карнеги“ турски кавалерист. Потоци бежанци, изоставили къщи, стопанства и семейства, бягат като от пожар на север. Близо 300 000 души се преселват за един-два месеца от Одринска Тракия в Стара България. Пристигат с дрехите на гърба си и нищо друго. Понякога майки жертват пеленачетата и ги оставят под някой храст с надеждата, че ще ги спаси овчар. Правят това, за да спасят другите, по-големи деца със себе си, защото кърмачето плаче от глад и издава на преследвачите къде е групата.
Всичко това е зачеркнато веднъж от кабинета Радославов, втори път – от кабинета, който подписва Ангорския договор през 1925 г. под благосклонния поглед на цар Борис III.
С това „споразумение“ на практика се признават за загубени от България всички имоти на избягалите от турска сеч българи през 1912-13 г. Те се приравняват с имотите на изселилите се турци от България след Освобождението. Въздиганият за супер-гений на дипломацията и мемоаристиката – масонът Симеон Радев, слага, без да получи сърцебиене, подписа си под договора като пълномощник на България. През 1926 г. договорът е ратифициран с 67 депутати „за“ и 53 „против“. Въпреки протестите на тракийските дружества, информацията се крие до последния момент от обществеността.
Ангорският договор довърши траките. Дори Цариградският, преди това даваше възможност на българите да използват имотите си в Турция, без да се връщат там. Къде е уловката? Преди всичко, в Ангорския договор става дума за лица, „които са се изселили“. При мощния геноцид, проведен от Турция, българите са бежанци, гонени като животни, а не изселници. Международната общност признава това, защото отпуска „бежански заем“ за тракийските българи. По данни на Финансовия комитет на ООН България приема 52 000 семейства на бежанци от Тракия, което значи 220 000 души.
Срещу имотите, заграбени при военна операция застават имотите, изоставени от турци в България без някой да ги преследва. Освен това мащабите са несъпоставими. Срещу около 30 000 мюсюлмани, изселили се от присъединените към България земи, стоят над 250 000 българи, прогонени от родните им места. Става дума за 34 062 къщи, 1 961 440 дка ниви, ливади и лозя, 213 043 дка гори и пасбища. Изчислено в днешни долари, имуществото е на стойност $ 8 – 10 милиарда. Колкото днешния български външен дълг. Защо политиците ни не повдигат неизчистените въпроси около

Ангорския договор, който
досега не е денонсиран
от нито една страна?

Дори по този договор може да се предявят искания от българска страна. Защото Турция не го спазва от момента на подписването му. За това свидетелства и доклад на българското външно министерство от 1998 г., в който се казва: „Всъщност, Турция не прилага чл. 2 от Конвенцията (към Ангорския договор, б.р.) за установяване, а поддържа фактическото положение на обезбългаряване на Източна Тракия и на Мала Азия… По сведения от 1930 г., запазени в Главно управление на архивите и Централния държавен архив, турското правителство е завзело имотите на всички българи от Източна Тракия, изселили се в България в резултат на събитията от 1912-13 г. Същевременно българските правителства не са поставили ръка върху имотите на завърналите се в България турци в периода 1912-1925 г. Както бе посочено, подобна имуществена претенция спрямо Турция не е предявена в рамките на текущите преговори.“
След тези потресаващи разкрития за безхарактерното поведение на българската дипломация, Външно споделя тъжно: „Централният държавен архив и архивът на Министерство на външните работи разполагат с многобройни данни, които свидетелстват, че Турция тълкува и прилага доста волунтаристично международните договори, включително сключените с България“.
„Не е реалистично да се мисли, че след изминалите години турски съд или институция ще уважи индивидуална имуществена претенция на български граждани, като се има предвид, че обезбългаряването е преставлявало дълготрайна държавна политика, следвана и от турските съдилища“, обобщава докладът на външно министерство от 1998 г. И предлага Европейският съюз да бъде информиран за хода на преговорите между България и Турция в рамките на предстоящия Съвет по асоцииране по точката от дневния ред, отнасяща се до отношенията със съседни страни. Експертите от Външно признават за обща стойност на български имоти след 1912 г. кръгло 8 милиарда долара по курс от 1997 г. Плюс малоазийски имоти за 481 377 961 долара, плюс неизчислената още стойност на имоти в района на Цариград. Висшите ни дипломати знаят и признават помежду си, че турската страна не желае да разговаря по тези въпроси, че се опитва да наложи без дискусия ограничителен подход към имотните въпроси, който води до едностранни за нея ползи.
Днес когато в ЕС се обсъжда въпроса за присъединяването на Турция, българските политици и държавници трябва да използват зависимостта на Анкара от София и да поставят при всеки случай темата за дълга на Турция към България. Иначе ще предадат интересите на нацията за пореден път.

И понеже се чувствам демократ и гражданин на Варна, слушам демократични радиа и купувам имоти във Варна. Плащам най-много ако до там улиците са разбити. Обожавам разбитите улици – винаги някоя готина мадама ще закъса с -  полуоска или нещо там по ходовата част.

Излизам с мазен потник и започвам да „помагам“. Повдигам, ремонтирам, съветвам и мацката ме гледа в очите и слуша – прикована от мощните ми познания.

Показвам имотите наоколо и се бия по гърдите – БУЛГАР, БУЛГАР, пардон ВАРНЕНЕЦ, ВАРНЕНЕЦ – всичко е мое. Пиле не прехвръква – всичко пада в ями, клопки и т. н. Изкупувам само такива имоти, защото в тях е бъдещето – фондове, програмки, магистралки и т.н. Ще ме молят да им пусна някое имотче.

Изкупил съм всичко на баирчето във Възраждане. Сега като мине новата магистралка – ще имам от нея само 100 м. Докато карам и хоп – в къщи съм.

Да, преди време купих това голо място за стотинки, щото имах нюх – братчеда се смили и каза, че път ще мине от тук, ами това е истината – той всичко знаеше. Не, че гледаше на карти – работеше на правилното място – в центъра до едните фонтани. Там казваше, че разпределят баницата…

Безобразие!

Стана ясно, че горските замени направени през последния мандат, които по изчисления ощетяват държавата с между 3 и 8 милиарда лв., не могат да се ревизират – било противоконституционно!

Значи първо държавата не може да продаде активите си добре, нито после може да поправи стореното, нито могат отговорните лица да бъдат наказани, заради амнистията! Безобразие! Перфектната измама!

Остана ли някой, който все още вярва, че държавата може да управлява активи добре?!

Остана ли някой разумен гражданин, който да е готов да даде на чиновник да създава и управлява предприятия и да се наема с начинания, в които има обществени пари?!

Не се ли научиха хората, че когато чиновникът се разпорежда с активи на данъкоплатците, той продава на безценица, а когато купува с техните пари, всичко е златно (АЕЦ Белене, магистрали, ведомствено обзавеждане и пр. и пр.)??!

Един известен икономист и нобелов лауреат описва четири начина да се харчат пари:

1. Купувам със собствени пари нещо за мен – внимавам колко харча и какво купувам
2. Купувам със собствени пари нещо за някой друг – внимавам колко харча, но не внимавам много какво купувам
3. Купувам с чужди пари нещо за себе си – не ме е грижа колко харча, но внимателно избирам какво купувам
4. Купувам с чужди пари нещо за някой друг – нито ме е грижа колко харча, нито за какво ги харча.

За четвъртия начин икономистът добавя: „И ТОВА ПРАВИ ДЪРЖАВАТА ЗА ВАС“

* Заглавието няма грешка при разкодирането, а е цензурирано.

Никога повече Райфайзен банк Ето, че отново се реших да пиша по темата за банките и по специално за Райфайзен банк. Искам да изкажа публично какво се случи с мен при последните ми контакти с нея.

Както е известно преди известно време направих неуспешен опит за закупуване на апартамент с кредити от различни банки. Една от тях беше и Райфайзен банк. За тези, които не са чели до сега моят блог ще кажа само на кратко, че през месец септември се опитах да купя апартамент с кредит. При сключването на предварителния договор имах за съжаление само устни уверения на служител на Raiffeisen bank, че ще ми бъде отпуснат кредит. Сключихме предварителен договор и дадохме капаро от 6200 евро.

Предварителния договор беше само между мен и продавача, като нито Райфайзен банки, нито някоя друга банка бяха страни по договора. Тогава никога не сме предполагали, че ще стане криза, че банката няма да ни отусне кредит и че може да изгорим с това капаро. Изглупихме и че не поканихме адвокат да прочете предварителния договор за да имаме по-голяма сигурност.

Както и да е – това е вече минало и нищо не може да се върне.

Изтекоха всички срокове. Нито една банка не ни отпусна кредит или по-точно не ни отпусна желаната сума. Отказахме се от апартамента, като се уговорихме с продавача евентуално да върне часто от капарото, когато продаде апартамента.

От тогава до сега вече минаха 4 месеца. Въпреки нашата уговорка реших да се допитам до адвокат за да разбера какви са шансовете при едно бъдещо дело. Избрах най-добрия с многогодишен опит точно в тази област.

Той прочете внимателно предварителния договор и каза, че имаме шанс ако имаме бележки от банките, че са ни отпуснали кредит по-малък от искания. В договора пише, че апартамента ще бъде купен със средства от кредит отпуснат от банка.

Реших – без да имам каквито и да са намерения да се съдим, като осигуря тези бележки за моя сигурност.

Прозвъних на всички банки, в които подадох документи за кредити. Всички казаха, че до момента не са издавали такива документи, но ще измислят някакъв по мое желание. Странно ми е защо никога до сега не са издавали такъв документ, като според мен би трябвало всеки да си иска такъв.

Някак си не приемам, че при кандидатстване за кредит и заплащането на огромни комисионни – банката ще се обади по телефона и без да е задължена да се обоснове – просто ще каже, че кредита не е разрешен.

Смятам, че трябва да са задължени да издават документ, че е кандидатсвано при тях за кредит и е взето някакво решение – независимо какво е то.

Както казах – всички банки не отказаха да ми направят такива бележки, но тук няма да описвам премеждията си при тях, а само в Райфайзен банк.

Обадих се по телефона на нашия кредитен консултант. Още по телефона ни каза, че не са издавали такъв документ до сега, но цената била 70 лв. Стана ми странно – как една страничка документ може да струва толкова.

Реших да открия официалната тарифа на банката, която по закон трябва да е публична. Отворих сайта на Raiffeisen bank, намерих ценовата листа, но никъде не видях подобна сума.

Обадих се отново възмутен. Консултанта ми каза, че тарифата била променена същия ден и вероятно новата тарифа не е обновена в сайта. Каза, че ще провери и ще ми се обади. След малко се обажда и ми каза, че цената е 20 лв. Вероятно ако не се бях поинтересувал щяха да ми вземат 70 лв.

Съгласявам се с цената и се уговарям вечерта да отида да взема бележката. Вечерта отивайки в имотния център на Райфайзен банк се оказа, че трябвало да се подаде молба за тази бележка и евентуално ако молбата бъде уважена от управителя, ще ми издадат такава бележка.

Написах молбата в свободен текст и я оставих на консултанта. И започнаха и странностите в банката:

При подаване на документите в самото начало – не съм бил платил някаква такса от 20 лв. Хм Възмущавам се. Имам квитанции от всички банки за всички платени от мен такси и комисионни. Спомням си, че не 20 ами съм платил 75 лв. Казвам им, че няма да платя тази сума. Те обаче извадиха нов бисер. Не съм си бил платил оценката на жилището изготвено от Райфайзен банк. Ха. Та ние не сме изготвяли оценка на жилището тъй като то е ипотекирано в банката и там имаше актуална оценка на продавача, която не беше минало и месец. Да – обаче онази оценка била на продавача. Освен той – трябвало и ние да я платим.

Пълни глупости. Как един документ ще го плащаме и двамата. Никога няма да го платя. Не могат и да ме хванат да го платя по никакъв начин. Питам ги защо като им дължа някакви пари не ме търсят да им ги дам, а чакат да им отида на място при тях. Питам ги и как ми разгледаха документите, като не съм си бил платил всички такси? Не получавам адекватен отговор. Или може би отговора се крие по-надолу.

Другата странност, която чух и която не мога да си обясня е, че кредита не бил входиран в банката, което ме навежда на мисълта, че банката просто събира балъци, като мен кандидати за кредит и още в самото начало е ясно, че няма да им отпусне кредит, но ги залъгва 2-3 седмици само и само да им вземе таксите за обработка на документи. Това със сигурност ще се изясни ако имам бъдещи проблеми с Райфайзен банк.

Никога повече няма да ползвам услугите на Райфайзен банк. Има и други банки далеч по коректни от Райфайзен банк.

разговаря Ивайло Манахов от списание ИМОТ ДНЕС ВАРНА

Ние, Българите, като че ли обичаме да живеем в илюзии и когато някой свали розовите ни очила, започваме да обвиняваме всички други, но не и себе си. Парадоксът е, че уж сме нация, която е една от най – нещастните, а не спираме да се хвалим пред ‘чужденците’ колко прекрасна е страната ни. Това верую битува не само у обикновения индивид, но е представено на правителствено ниво – виновни винаги са световния петрол, лошото минало, бюрократичния ЕС, агресивната туристическа пропаганда на Гърция и Турция, дъждовното лято или дългата зима, Натура 2000.

Макар и много горчива, истината е съвсем друга. До известна степен един от деветте фактора, които драстично намалиха броя на британските купувачи у нас, е британската ипотечна криза. Но не защото британците нямат средства, които да инвестират у нас. Напротив – финансовата логика в такива случаи обикновено те кара да замениш слабия паунд със силно евро или да ‘изпревариш’ инфлацията, инвестирайки в недвижим имот, чиято възвръщаемост се получава отново в евро. Истината е, че британците не спряха да купуват имоти в Европа – те просто спряха да купуват в България. Причините за това са си основно български.

Ще се опитам да изброя с примери деветте най – значими фактора, които огорчиха нормалния британец и унищожиха реномето ни на Острова.

1. България вече не е непознат ‘евтин рай’ или ‘втора Испания’. Цените ни надминаха повечето средиземноморски цени; сезоните ни са все така къси; услугите – все така калпави; персоналът – все така намръщен; транспортът – все така хаотичен. Да не говорим колко пъти съжалително са ми казвали, че след бомбардировките на САЩ през 90-те явно не намираме средства да възстановим пътищата си!!!

2. ‘Ах, тази бюрокрация!’ Кой нормален европеец очаква да регистрира фирма над 2 месеца; да плаща ток в брой на 30-метрова опашка; да носи имплантиран в тялото си фирмен печат и ‘картонче БУЛСТАТ’; да плаща банков комисион при внасяне на пари по собствената си сметка или международното SWITCH/SOLO да е заменено с гордото и патриотично ‘Апаратът работи само с клиенти на БОРИКА’?

3. Пинокио-вците в бранша. ‘Ние си се знаем’, както се казваше. Лошото е, че и другите ни научиха. Колко пъти съм онемявал при безсрамни лъжи от рода на ‘магистрала Варна – Зл. Пясъци (нищо че сега е една лента)’; ‘новото летище’ в Банско; 10 мин. от морето (ама с парапланер); безплатно членство в голф клуба (само дето собственика не знае); ‘частен плаж’; ‘безплатни спа процедури и ползване на лифт’. Британците обаче не са толкова наивни. Те просто очакват да получат мъжка дума (дори не и джентълменска) и спазването й.

4. ‘И аз съм строител’. При всичкото ми уважение, но не може Ганьо да остави кравата и да построи в почивката ‘5 -6 къщички за англичани’. Завърших в Англия и съм осъзнал какво значи ‘Банка Лойдс Since 1672’ или ‘Адвокатска кантора Основана 1822’. Британците са го осъзнали много преди мен. Затова, когато купуват дори котка, те гледат родословието. Това, че Хитър Петър след всеки обект закрива фирмата си и открива нова, за да спести 50000 евро данъци, не му прави добра услуга. Особено когато после се опитва да продаде един единствен апартамент на двойно по – висока цена.

5. Български ипотечен кредит. Цените вече изискват ползване на заем. Как да сравним обаче британските фиксирани 5,7% лихва и 110% кредит от стойността на жилището с българските банкови феномени: А/такса за обслужване на кредита 1,5%; Б/такса за разглеждане на документите`; В/5% наказателна лихва за предсрочно погасяване? Как да сравним британското ‘Buy to Let’ – системата, при която банката отпуска заем за инвестиционно жилище, а после посредничи при отдаването под наем и активно се грижи за месечните вноски с нашенските хитрости ‘кредит – до 70%’; ‘поръчителство; ‘запис на заповед и ипотека едновременно’, ‘лихвата леко се вдигна, докато подготвяхте документите’? Е, можем да ги сравним – навярно ако правим сериал за Мистър Бийн – Банкерът, ние ще се класираме първи.

6. ‘Пишман възвръщаемост’. Някои наивници смятат, че британецът е толкова ‘зарибен’ по България, че ще си заложи къщата там, за да купи у нас. Но малцина са лудите, които рискуват сигурното, за да получат малко или нищо. За сравнение, при 200000 евро кредит в Англия и 1800 евро месечна вноска, наемът който вземаш за същото жилище е не по – малко от 1500 евро месечно. За колко жилища у нас, струващи 200000 евро, може да се търси целогодишен наем от 1500 евро на месец? Това, което британците получиха, бяха завишени такси за поддръжка, занижени гарантирани наеми за първата година (няколкото щастливци) и големи обещания за нарастване стойността на жилището. Ако се намери купувач…Щастливите пенсионери чичо Джон и леля Сара купиха мечтаната си селска къща за 20000 евро. Обаче хората, които имат 100000 евро за инвестиция, обикновено знаят стойността им. И си правят елементарна сметка – ‘При 5% годишна лихва ще получа гарантирани 5000 евро без да правя нищо. В България няма да получа 5000 евро годишен наем, защото сезонът е 2 месеца, дължа такси за поддръжка и рискувам да не продам никога, защото няма никакъв вторичен пазар. Май е по – добре да купя в Черна Гора, Гърция или Хърватска при 3000 евро кв. м., защото всяка средна туроператорска агенция лети дотам организирано, държавата има официална политика към инвеститорите и мога да отдавам под наем дори самостоятелно’. Не поправим ли тази малка подробност, дълго ще хълцаме по времето, когато самолетния билет от Великобритания до България се запазваше със седмици по – рано.

7. Специалистите в бранша – когато продаваш стара къща за 20.000 евро, е добре да не даваш ‘професионална оценка’ колко ще струва ремонта й, особено ако образованието ти е английска филология. Но винаги може да наемеш хора, които работят за теб и да станеш гарант за оценката си. Адвокатите трябва да имат елементарни познания по данъчно право и да влизат в позицията на клиента си, а не само в портфейла му. Не може да съветваш за предварителен договор, без да се ангажираш с процеса до нотариалния акт. Когато посредничиш за кредит, трябва да мислиш за парите, които клиентът ти ще изгуби, ако плати преди Акт 16.

8. ‘Совите не са това, което са’. Когато цените бяха 3-4000 евро, агенциите трябваше да оцеляват, събирайки ‘трохи’ от купувач и продавач, а сега лакомията е взела връх. Но никой не може да оцелее дълго, гърчейки се между поръчка на купувач и твърдоглавостта на продавач. 5-те или 10-те процента, които ще получиш от двамата, свалят качеството на собствената ти услуга и те правят ‘еднодневка’. Пари се печелят с постоянство, а репутация се постига с препоръки. 1 Х 100 = 100, но в нашия бранш 10 Х 10 може да стане и 300, ако 10-те доволни клиента доведат по още 3, докато недоволният определено ще каже на още 20.

9. ‘Милионер за един ден’. Когато два пъти платиш за такси толкова, колкото ти е бил билетът до България, на третия просто продаваш всичко на първия срещнат, без да използваш агент; оплюваш България още в самолета към вкъщи и в продължение на една година обясняваш навсякъде колко отвратително е там. Естествено в нашия бранш не може да изкореним този лош синдром, но поне можем да го намалим – с внимателен подбор на хотелите, в които настаняваме клиентите си; строителите, които им препоръчваме; такситата, които им викаме или магазините, в които ги водим.

Без да вземам страна към определена нация, в заключение искам да напомня на всички, че ‘новите британци’ – руснаците може да са свикнали да им чупят колелцата на всеки куфар при разтоварването на аерогарата; да се радват на съотношението ‘цена – качество’, защото наблягат на активната почивка; да не се притесняват от прехвърлянето на данъчна оценка и дори да го искат, за да поизперат малко рубли, но е малко вероятно да се заселят у нас за постоянно, пък били те и пенсионери. Още по – малко вероятно е да започнат масови сериозни проекти като голф игрища или жилищни комплекси. Най – невероятно е да доведат други ‘подопечни нации’ както стана с немалкото индийци, африканци, азиатци, ирландци, канадци, южноафриканци, последвали британците. Така, че ако искаме да избягаме от вечната сянка на соц – миналото си, е редно да не забравяме стремежа си към Западна Европа и паралелно с това да приветстваме всички новодошли в красивата ни страна.