И понеже се чувствам демократ и гражданин на Варна, слушам демократични радиа и купувам имоти във Варна. Плащам най-много ако до там улиците са разбити. Обожавам разбитите улици – винаги някоя готина мадама ще закъса с -  полуоска или нещо там по ходовата част.

Излизам с мазен потник и започвам да „помагам“. Повдигам, ремонтирам, съветвам и мацката ме гледа в очите и слуша – прикована от мощните ми познания.

Показвам имотите наоколо и се бия по гърдите – БУЛГАР, БУЛГАР, пардон ВАРНЕНЕЦ, ВАРНЕНЕЦ – всичко е мое. Пиле не прехвръква – всичко пада в ями, клопки и т. н. Изкупувам само такива имоти, защото в тях е бъдещето – фондове, програмки, магистралки и т.н. Ще ме молят да им пусна някое имотче.

Изкупил съм всичко на баирчето във Възраждане. Сега като мине новата магистралка – ще имам от нея само 100 м. Докато карам и хоп – в къщи съм.

Да, преди време купих това голо място за стотинки, щото имах нюх – братчеда се смили и каза, че път ще мине от тук, ами това е истината – той всичко знаеше. Не, че гледаше на карти – работеше на правилното място – в центъра до едните фонтани. Там казваше, че разпределят баницата…

разговаря Ивайло Манахов от списание ИМОТ ДНЕС ВАРНА

Ние, Българите, като че ли обичаме да живеем в илюзии и когато някой свали розовите ни очила, започваме да обвиняваме всички други, но не и себе си. Парадоксът е, че уж сме нация, която е една от най – нещастните, а не спираме да се хвалим пред ‘чужденците’ колко прекрасна е страната ни. Това верую битува не само у обикновения индивид, но е представено на правителствено ниво – виновни винаги са световния петрол, лошото минало, бюрократичния ЕС, агресивната туристическа пропаганда на Гърция и Турция, дъждовното лято или дългата зима, Натура 2000.

Макар и много горчива, истината е съвсем друга. До известна степен един от деветте фактора, които драстично намалиха броя на британските купувачи у нас, е британската ипотечна криза. Но не защото британците нямат средства, които да инвестират у нас. Напротив – финансовата логика в такива случаи обикновено те кара да замениш слабия паунд със силно евро или да ‘изпревариш’ инфлацията, инвестирайки в недвижим имот, чиято възвръщаемост се получава отново в евро. Истината е, че британците не спряха да купуват имоти в Европа – те просто спряха да купуват в България. Причините за това са си основно български.

Ще се опитам да изброя с примери деветте най – значими фактора, които огорчиха нормалния британец и унищожиха реномето ни на Острова.

1. България вече не е непознат ‘евтин рай’ или ‘втора Испания’. Цените ни надминаха повечето средиземноморски цени; сезоните ни са все така къси; услугите – все така калпави; персоналът – все така намръщен; транспортът – все така хаотичен. Да не говорим колко пъти съжалително са ми казвали, че след бомбардировките на САЩ през 90-те явно не намираме средства да възстановим пътищата си!!!

2. ‘Ах, тази бюрокрация!’ Кой нормален европеец очаква да регистрира фирма над 2 месеца; да плаща ток в брой на 30-метрова опашка; да носи имплантиран в тялото си фирмен печат и ‘картонче БУЛСТАТ’; да плаща банков комисион при внасяне на пари по собствената си сметка или международното SWITCH/SOLO да е заменено с гордото и патриотично ‘Апаратът работи само с клиенти на БОРИКА’?

3. Пинокио-вците в бранша. ‘Ние си се знаем’, както се казваше. Лошото е, че и другите ни научиха. Колко пъти съм онемявал при безсрамни лъжи от рода на ‘магистрала Варна – Зл. Пясъци (нищо че сега е една лента)’; ‘новото летище’ в Банско; 10 мин. от морето (ама с парапланер); безплатно членство в голф клуба (само дето собственика не знае); ‘частен плаж’; ‘безплатни спа процедури и ползване на лифт’. Британците обаче не са толкова наивни. Те просто очакват да получат мъжка дума (дори не и джентълменска) и спазването й.

4. ‘И аз съм строител’. При всичкото ми уважение, но не може Ганьо да остави кравата и да построи в почивката ‘5 -6 къщички за англичани’. Завърших в Англия и съм осъзнал какво значи ‘Банка Лойдс Since 1672’ или ‘Адвокатска кантора Основана 1822’. Британците са го осъзнали много преди мен. Затова, когато купуват дори котка, те гледат родословието. Това, че Хитър Петър след всеки обект закрива фирмата си и открива нова, за да спести 50000 евро данъци, не му прави добра услуга. Особено когато после се опитва да продаде един единствен апартамент на двойно по – висока цена.

5. Български ипотечен кредит. Цените вече изискват ползване на заем. Как да сравним обаче британските фиксирани 5,7% лихва и 110% кредит от стойността на жилището с българските банкови феномени: А/такса за обслужване на кредита 1,5%; Б/такса за разглеждане на документите`; В/5% наказателна лихва за предсрочно погасяване? Как да сравним британското ‘Buy to Let’ – системата, при която банката отпуска заем за инвестиционно жилище, а после посредничи при отдаването под наем и активно се грижи за месечните вноски с нашенските хитрости ‘кредит – до 70%’; ‘поръчителство; ‘запис на заповед и ипотека едновременно’, ‘лихвата леко се вдигна, докато подготвяхте документите’? Е, можем да ги сравним – навярно ако правим сериал за Мистър Бийн – Банкерът, ние ще се класираме първи.

6. ‘Пишман възвръщаемост’. Някои наивници смятат, че британецът е толкова ‘зарибен’ по България, че ще си заложи къщата там, за да купи у нас. Но малцина са лудите, които рискуват сигурното, за да получат малко или нищо. За сравнение, при 200000 евро кредит в Англия и 1800 евро месечна вноска, наемът който вземаш за същото жилище е не по – малко от 1500 евро месечно. За колко жилища у нас, струващи 200000 евро, може да се търси целогодишен наем от 1500 евро на месец? Това, което британците получиха, бяха завишени такси за поддръжка, занижени гарантирани наеми за първата година (няколкото щастливци) и големи обещания за нарастване стойността на жилището. Ако се намери купувач…Щастливите пенсионери чичо Джон и леля Сара купиха мечтаната си селска къща за 20000 евро. Обаче хората, които имат 100000 евро за инвестиция, обикновено знаят стойността им. И си правят елементарна сметка – ‘При 5% годишна лихва ще получа гарантирани 5000 евро без да правя нищо. В България няма да получа 5000 евро годишен наем, защото сезонът е 2 месеца, дължа такси за поддръжка и рискувам да не продам никога, защото няма никакъв вторичен пазар. Май е по – добре да купя в Черна Гора, Гърция или Хърватска при 3000 евро кв. м., защото всяка средна туроператорска агенция лети дотам организирано, държавата има официална политика към инвеститорите и мога да отдавам под наем дори самостоятелно’. Не поправим ли тази малка подробност, дълго ще хълцаме по времето, когато самолетния билет от Великобритания до България се запазваше със седмици по – рано.

7. Специалистите в бранша – когато продаваш стара къща за 20.000 евро, е добре да не даваш ‘професионална оценка’ колко ще струва ремонта й, особено ако образованието ти е английска филология. Но винаги може да наемеш хора, които работят за теб и да станеш гарант за оценката си. Адвокатите трябва да имат елементарни познания по данъчно право и да влизат в позицията на клиента си, а не само в портфейла му. Не може да съветваш за предварителен договор, без да се ангажираш с процеса до нотариалния акт. Когато посредничиш за кредит, трябва да мислиш за парите, които клиентът ти ще изгуби, ако плати преди Акт 16.

8. ‘Совите не са това, което са’. Когато цените бяха 3-4000 евро, агенциите трябваше да оцеляват, събирайки ‘трохи’ от купувач и продавач, а сега лакомията е взела връх. Но никой не може да оцелее дълго, гърчейки се между поръчка на купувач и твърдоглавостта на продавач. 5-те или 10-те процента, които ще получиш от двамата, свалят качеството на собствената ти услуга и те правят ‘еднодневка’. Пари се печелят с постоянство, а репутация се постига с препоръки. 1 Х 100 = 100, но в нашия бранш 10 Х 10 може да стане и 300, ако 10-те доволни клиента доведат по още 3, докато недоволният определено ще каже на още 20.

9. ‘Милионер за един ден’. Когато два пъти платиш за такси толкова, колкото ти е бил билетът до България, на третия просто продаваш всичко на първия срещнат, без да използваш агент; оплюваш България още в самолета към вкъщи и в продължение на една година обясняваш навсякъде колко отвратително е там. Естествено в нашия бранш не може да изкореним този лош синдром, но поне можем да го намалим – с внимателен подбор на хотелите, в които настаняваме клиентите си; строителите, които им препоръчваме; такситата, които им викаме или магазините, в които ги водим.

Без да вземам страна към определена нация, в заключение искам да напомня на всички, че ‘новите британци’ – руснаците може да са свикнали да им чупят колелцата на всеки куфар при разтоварването на аерогарата; да се радват на съотношението ‘цена – качество’, защото наблягат на активната почивка; да не се притесняват от прехвърлянето на данъчна оценка и дори да го искат, за да поизперат малко рубли, но е малко вероятно да се заселят у нас за постоянно, пък били те и пенсионери. Още по – малко вероятно е да започнат масови сериозни проекти като голф игрища или жилищни комплекси. Най – невероятно е да доведат други ‘подопечни нации’ както стана с немалкото индийци, африканци, азиатци, ирландци, канадци, южноафриканци, последвали британците. Така, че ако искаме да избягаме от вечната сянка на соц – миналото си, е редно да не забравяме стремежа си към Западна Европа и паралелно с това да приветстваме всички новодошли в красивата ни страна.

Институт за пазарна икономика

Преди повече от 15 години Марк Сванепул в книгата си „Пътят към забогатяването“ изследва стъпките на просперитета на обществото от ранната зора на човешката история. Там той обръща специално внимание на възникването и поддържането на правото на собственост. Той описва как правото на собственост се заражда преди хиляди години и как някои хора тогава решават да не споделят оръжията, които са произвели, а започнали да разполагат с тях, както си искат. Другите членове на групата постепенно ги последвали до момента, в който всеки имал определена лична собственост.

Опростено описано, по този начин се породили индивидуалната собственост и личният интерес. Всички членове имали облага от тази промяна, а отделните индивиди станали предприемчиви и предпазливи по отношение на собствеността си, защото притежанието на собственост върви рамо до рамо с риска. Така групата печелела от всички успешни експерименти на някой индивид върху собствеността му (напр. в земеделието) и в същото време не страдала от грешките му.

Все още в много съвременни общества значението на развитието и защитата на правото на собственост на отделните индивиди не се осъзнава и зачита като път към просперитета, а правата на собственост са от особена важност за функционирането на обществата. От друга страна, стабилността и сигурността на правата на собственост са предпоставка за финансова и политическа стабилност.

Защитата на правото на собственост във всичките му аспекти може да бъде измерена чрез подбор на различни индикатори. Подобна оценка е Международният индекс право на собственост, които се разработва от Алианс права на собственост за трета поредна година. Институтът за пазарна икономика и още 53 организации от шест континента се включват в разработването и разпространението на изследването.

Индексът представлява сравнителен анализ на защитата на правото на собственост и икономическото развитие в 115 държави като целта е да се изследва ефектът на стабилната правна и политическа среда и зачитането на физическите и интелектуалните права на собственост.

Мястото на България при изчисление на индекса е равно с това на Мароко и Тринидад и Тобаго с по 5,1 от максимум 10 точки. Това ни отрежда 59-тото място от общо 115-те разглеждани държави.

За ориентир ще посочим, че първото място в класацията за трите години на изчисляване на индекса е заето от Финландия с 8,7 точки, а последното – от Бангладеш със скромните 2,5 точки. Проста сметка показва, че България е по-близо до долната граница и то с цяла една единица.

Може поредното място да не изглежда много престижно, но трябва да се има предвид, че България има (макар и незначителен) напредък в сравнение с миналата година. Напредъкът е основан на нарастващата политическа стабилност и подобрените макроикономически показатели, както и на изграждането на по-добра патентна защита. Последното официално е така, но ефектът му е доста спорен, тъй като все още фирмите не търсят правата си и нямат доверие на законовите разпоредби.

И тук идва ред именно на прилагането на законовите разпоредби. Това е показателят от Индекса, при който България има най-нисък резултат – по-малко от половината възможни точки. Причините за това са широко коментирани у нас, в Европейския съюз и по света.

Корупция!

Влиянието на политически и бизнес групи върху съдебната система и нейната „независимост“ продължава да бъде един от големите проблеми в страната. Доказателства доста – доклада на американския Държавен департамент, докладите на Европейската комисия, спирането на европейските средствата; проверките на ОЛАФ и т.н.

Световната практика доказва, че страни със силна правна и политическа система се радват и на по-голям икономически растеж. Индексът право на собственост изследва и тази връзка т.е между благосъстоянието на отделните държави и защитата на правото на собственост. Силната линейна връзка между тях е недвусмислена. Държавите с най-висок резултат имат БВП на човек от населението девет пъти по-голям от този в слабо представящите се. Чрез използване на различни изчислителни методи дори може да се определи, че един пункт покачване в Индекса е равен на $8,289 увеличаване на БВП на човек от населението.

Всичко това води до извода, че добрият режим за защитата на правото на собственост е едно от най-важните условия за икономически прогрес и това твърдение се проявява във всяка една държава.

Добър пример е реформата в Ел Салвадор, където след края на гражданската война като важно условие за стабилизирането на мира в страната, правителството на Ел Салвадор започва поредица от институционални реформи за преструктурирането на държавата и за изграждането на пазарна икономика. Като резултат на тези усилия през 1991 г. излиза т.нар. Декрет No.17, уреждащ създаването на програмата „Ел Салвадор – страна на притежатели на собственост“ и учредяващ Института за свобода и прогрес (ИСП), чиято основна цел е да прилага новата законова система за достъп до правата върху собствеността.

Програмата за Формализация на собствеността в Ел Салвадор и преустройството на регистрите за недвижими имоти носи впечатляващи резултати:

- 550 000 души стават законови притежатели на собственост до 2004 г.

- 1,2 милиона единици недвижими имоти – 68% от всички парцели в страната – са в процес да бъдат включени в новата географска система за регистрация за ефективното определение на собствеността.

- Всички съществуващи регистри за недвижими имоти и процеси за регистрация са преустроени, спомагайки за развитието на ипотечен пазар.

В крайна сметка цялата реформа води до бърз последващ растеж на икономиката на страната. Подобни примери могат да се намерят из целия свят в различни по развитие и отвореност икономики.

България е извървяла половината път (5,1 от 10 точки) и като се има предвид зараждането на правото на собственост преди хиляди години, можем само да се надяваме, че другата половина няма да отнеме толкова.

* Статията е публикувана за първи път във в-к Дневник на 10 март 2009 година.

Достатъчно е да ползвате търсачката на портала за имоти на Варна за да намерите имота, който търсите. Всички оферти имат едноседмична валидност за да се поддържа актуалност.

В портала за имоти на Варна е публикувана аналитична информация за пазара на имоти във Варна: статии на тема имоти Варна, интервюта със собственици на агенции за имоти от Варна, съвети от екипа на портала на тема сделки с имоти, списък на защитени територии във Варна и областта, въпроси към ДНСК на тема строителство и имоти във Варна.

Офиса е собственост на „Танграм медиа“ ООД Варна. Предстои Акт 16. Сградата е завършена и очаква всеки момент узаконяването. Фирмата продава офиса заради желание да инвестира в собствена печатна база, а не заради крайна необходимост.

НОВА ЦЕНА: 61 800 Е

При ляв завой – офиса е в полезрението на водача за няколко секунди.

Булеварда за и от Златни пясъци е един от най-оживените, а през летния сезон със сигурност най-оживения булевард във Варна. По него преинава трафика за и от Златни пясъци – разбирай ресторантьори, хотелиери, търговци, обслужващ персонал, бизнесмени, туристи от цяла България, а също и чуждестранни.
Помещението е изключително подходящо за мострена зала, Rent-a-car, агенция за недвижими имоти, за търговия и т.н.

С каво е интересен офиса?

Офисът е с площ от 40 кв .м. – партер. Витрината гледа към магистралата за Златни пясъци. Пред офиса „върви” алея, която стига до „Пикадили парк”.
Намира се на първа линия на улицата – на около 20 м. навътре. Спирката е на 30 м. От булеварда се вижда идеално когато се поставят табели. Има къде да се паркира, а морето е на не повече от 1 км. – в случай, че ви стане напрегнато и искате да поемете въздух.
Тестовете за възвръщаемост, показват добри резултати: При тази икономическа ситуация ако само се отдава помещението – месечния наем може да е около 1000 лв. Това са 12 000 лв. на година. За 3 години ще се възвърне 30 % от инвестицията. След това със сигурност ще има покачване на наемите поне с 20 %, а ако се намери първокласен наемател, наема на месец може да достигне около 2000 лв. Така инвестицията ще се възвърне за още четири години и на седмата година най-късно – ще започне чиста печалба в размер на около 25 000 лв. на година.
Разбира се при използване на кредит, инвестицията ще се възвърне около десетата година – при условие, че кредита не се погаси предсрочно. От края на миналата година таксите за предсочно погасяване отпаднаха, така че можете да върнете парите на банката по-рано и така да намалите тежеста на лихвите.
Офиса е с кредит, така че има възможност бъдете облекчени – в смисъл може да се направи операция по прехвърляне на дълга от собственика – към вас, като се спести време и пари.

Собственик на имота е:

Танграм медиа ООД
Тел: 052-646-006
Моб: 0888-470-585
e-mail: office@tangram.bg
Skype: ivailomanahov

Във Варна средно се предлагат имоти на цени от 662 евро на кв. м, като двустайно жилище в този случаи би струвало около 38 000 евро. Най-евтините имоти са на цени от 345 евро, но пак има много условности – местоположение, инфраструктура и т.н.

Въпреки, че Варна е най-добрият град за живеене за втора година, истината е доста по-различна. Разходете се в района на Колхозния пазар във Варна, забийте се в уличките под „Кап. Райчо“ и ще ви се прииска да не е истина – бетоновози, коли – паркирани навсякъде, затворени от строежи улици….

Ако желаете още информация за цените на имотите, моля проследете връзката тук!

Петко Литов

Реално обаче физическите структури се амортизират с течение на времето. Това, което повишава стойността си, е земята под тези структури. Това е съществена разлика, при условие че покупката на жилище е единствената най-голяма инвестиция, която повечето дребни инвеститори биха направили през целия си живот. Неспособността да погледнат на жилището си като на инвестиция и да разберат факторите, определящи стойността му, може да ограничи възможността за увеличаване на богатството.

Земята като поскъпващ актив

Да се направи разграничение между имота и земята, върху която е изграден този имот, може и да е тривиално, но едва щом се фокусират върху тези разлики, инвеститорите ще могат да намерят по-ефективни инвестиции, които да генерират най-високата възвръщаемост предвид риска или инвестирания капитал. Тъй като цените са функция на местното търсене и предлагане, външният вид, функционалността и поддръжката на физическите структури със сигурност оказват влияние върху стойността, но много по-малко, отколкото повечето хора си мислят.

Причината земята да е поскъпващ актив е проста. Предлагането на земя е ограничено и никой не я произвежда. Търсенето на земя постоянно се увеличава с ръста на населението и тъй като предлагането е ограничено, цената на земята би трябвало да се повишава във времето, освен ако не се случи нещо, което да свие търсенето в даден район или земята да стане неизползваема.

Въпросът е колко ще поскъпне земята и как ще се промени стойността на направените подобрения върху нея. Физическата структура на имота е актив, който се амортизира. С остаряването му той изисква капиталови вливания за поддръжка, обновяване поради морална остарялост или за поддържане на стила.

Степента на амортизация или морално остаряване е специфична за всеки имот, но е справедливо да се каже, че ако бъде изоставен, имотът ще продължи да се обезценява до момента, в който вече не добавя стойност към земята или дори я намалява.

Щом като разберат влиянието на стойността на земята върху цялата стойност, пазарната мантра „локация, локация, локация“ изглежда вече уместна. Изводите са, че купувачите трябва да погледнат отвъд физическите атрибути на жилището и да се фокусират върху това как неговата локация ще засегне цялостната възвръщаемост.

Въпреки това дори и най-невзрачните покупки могат да бъдат подобрени с времето и да създадат значително богатство, ако са разположени в район с високо търсене. Ето и няколко аспекта, които трябва да бъдат взети предвид от потенциалните купувачи:

По-малки или по-неатрактивни жилища могат да предложат по-голяма възвръщаемост на инвестицията

Нека вземем за пример две къщи, разположени на сравними парцели в един и същи квартал, едната в горния ценови сегмент за къщите в квартала, а другата на половината на цената на първата. Тъй като местното търсене и предлагане определят цената на земята, къщите в квартала ще поскъпват в приблизително еднаква степен на година. Ако в резултат на поскъпването на земята скъпата къща увеличи стойността си с 10%, то евтината къща ще увеличи стойността си с 20%. Примерът естествено е много условен, защото са изолирани всички останали фактори.

Локациите в рамките на квартала влияят на цената на земята

Заради ограничения трафик и оттам по-голяма сигурност за децата локациите в затънтени улички обикновено се търсят повече, отколкото къщите на по-оживени улици.

Средната възраст на съседите може да е ключ към поскъпването на имот

Купувачи, които имат малки деца, често избягват места с по-възрастно население, които няма да дадат възможност на децата им за социални контакти. Освен това повечето собственици на жилища са наясно за влиянието на определени учебни заведения върху търсенето на жилища в околностите на училището. Тъй като жилищата в района не са хомогенни, поскъпването ще се дължи изцяло на разположението и стойността на земята.

Бъдещите строежи може да променят стойността на имота ви

Собствениците трябва да вземат под внимание не само сегашните удобства, но и бъдещите бизнес и правителствени проекти в района. Правителствени планове по отношение на училища, болници, пътища и друг вид публична инфраструктура ще въздействат в еднаква степен върху стойността на имота, както настоящите и бъдещи строежи на бизнес имоти и съоръжения.

Продължавам да отстоявам тезата, която мой приятел сподели с мен преди десет години. Той се занимаваше с недвижими имоти още от 1990 г. и неговата максима беше следната: Реалната цена на имота е сумата от наема за десет години. Разбира се, споделял съм с брокери и собственици тази теза, имало е спорове, но нека се опитаме поне сега да посмятаме чрез тази формула.
В момента наемът на едно средностатистическо жилище от три стаи във Варна се движи около 500 – 600 лв. На година сумата е около (ще използвам думата около, за да не предизвикам гнева на някой перфекционист в цифрите) 7000 лв.
За десет години сумата от наемите е около 70 000 лв. – 35 000 Е. Ако приемем, че наемите за десет години напред ще се покачат около 20 % – сумата се покачва на около 40 000 Е. В момента продажната цена на подобно жилище е точно около тези нива. Разбира се, не казвам, че цените ще спрат до тук, защото само пазарът може да определи реалността. Както казва собственик на варненска агенция: Пазарът е там, където се събират възможностите и желанията на двете страни. Всичко друго е една игра, от която всички се храним – издания, агенции, строителни фирми и т. н.

Ясно е, че докато цените падат, всички стоят безучастно и гледат. В момента, в който цените поемат обратно нагоре, ще започнат и реални сделки. Икономисти изповядват максимата, че в живота на всеки човек се случва поне една подобна криза – като част от 60-годишния цикъл на пикове и спадане в световната икономика. Явно по тази тема има дебели книги и някой преди нас ги е написал, за да ни предупреди. Проблемът е, че нито ние ги четем, нито нашите мениджъри (разбирай управляващи). И за да забъркаме окончателно темата – ще спомена, че само преди половин година правителството заявяваше, че криза в България няма да има. Че ще си остане в „открито море” – далеч от нашия бряг – оазис.
Брегът се оказа най-обикновен и световната рецесия, без да ни пита, заля умовете ни и се отрази на живота ни. Масовата психоза за неясното бъдеще предизвиква негативни мисли и реакции. Проблемът е, че явлението може да продължи още известно време, а според мен е безсмислено. Медиите допълнително „наливат” обезпокоителна информация за падащи цени, оттеглящи се инвеститири. Всяка вечер и всеки ден – от радиа, телевизии, печатни медии и интернет. Ние ще се опитаме да бъдем изключение и се опитваме да пишем – поне без да изполваме апокалиптични картини.
Ето – случи се нещо позитивно: Великотърновска строителна фирма обяви лотария: Събират се 350 души и всеки дава 100 Е. Пред нотариус се тегли един печеливш, който се сдобива с ново жилище за 200 лв. Разбира се, това веднага навява спомените за пирамидите, но поне е опит да се влагат нови и различни идеи в раздвижването на пазара.
Сигурен съм, че ако се опитаме да излезем от вцепенението и не изживяваме лично отрицателната информация за пазара, малко по малко ще започнем да намираме решения. Не случайно един всепризнат консултант по кризите, който е съветвал дори Бил Гейтс, сравнява кризата с ябълково дърво: Разтърсеното дърво се освобождава от гнилите плодове и остават само здравите, които стават още по-силни. Кризата според него прави точно това – отсява силните, мислещите и гъвкавите.

Варна е трудно предвидим град. Тук се сблъскват различни интереси. Дали панелките са подценени, или новото строителство е некачествено – не определя нито продавачът, нито купувачът. Световната рецесия може в един момент да върне доста от емигрантите в чужбина или да ни внесе чужди граждани. Ако тези новодошли разполагат със средства, това неминуемо ще стимулира пазара.
Банките също държат сериозните козове и ако преди 5 години почти нямаха значение, сега са основен фактор. Те, разбира се, не спират да се възползват от своята важност.

Съвети докато чакате:

•    Следете пазара – печатни издания, интернет
•    Един от най-важните фактори за един имот е инфраструктурата
•    Консултирайте се с банка за необходимите условия и документи. Банките искат осигуряване на определена сума за последните шест месеца и други подробности, които ще си спестите като време, докато чакате.
•    Осигурете си потвърждение от приятели или колеги за евентуален бърз заем, ако нещо добро излезе на пазара.
•    Пуснете инфо на приятели и колеги, че търсите имот. Не се знае по какви канали информацията ще пристигне до вас
•    Свържете се с агенции, които притежават реално най-големите бази от налични имоти.
•    В момента нещата се променят всеки ден, така че бъдете нащрек и не си мислете, че след като сте купувач – всички ще се съобразяват с вас.

Ивайло Манахов – гл. редактор

Институт за пазарна икономика

Кризата породи множество искания от почти всеки сектор. Постоянното „дърпане на чергата“ увеличи усилията на всички отделни групи от икономическия живот, което направи натиска върху правителството още по-силен.

Така в края на миналата седмица бе взето решение за подпомагане на един от най-зесегнатите от финансовата криза сектор – туристическият. Правителството ще плаща таксите за издаване на туристическа виза за България на чужденците. Става въпрос за визите за руснаци, които ще се насърчат да посещават нашите курорти, спестявайки … 11 евро (това е цената на таксата на частната фирма, която извършва услугата). За година привлечените чужденци ще струват на българския данъкоплатец около 1.5 млн. евро.

Това беше едно от исканията на туристическия бранш тази година. За да сме подготвени за следващите стъпки на правителството в тази посока, ето какво можем да очакваме да платим:

*
Туристическите визи. Туристическият бранш настоя за поемане на цялата цена на визите на чуждестранни туристи от държавата. Организациите от сектора са сметнали, че за това ще трябват 8 млн. евро за привличане на туристи от Русия, Украйна и Беларус.
*
Летищните такси. Друго искане е летищните такси на чартърните превозвачи също да се плащат от държавния бюджет.
*
Туристическа реклама. Ще трябва да приготвим 20 млн. лева за реклама на българския туристическия продукт, ако правителството реши да удовлетвори и това искане.
*
Туристическото ДДС. Единствено хотелиерите и туроператорите плащат 7% ДДС. Преди месец те настояха за намаление на ДДС на 5% т.е. единственият бранш, който понася три пъти по-малка тежест, иска още „малко“.
*
Чиновниците – туристи. След като в началото на годината туристическите организации поскаха държавна субсидия за всички български туристи, почивали повече от 5 дни в български курорт, скоро те настояха поне за ваучери за почивка на държавните чиновници.
*
Експортен отрасъл. Преди няколко месеца туристическите организации настояха пред министър-председателя, туризмът да бъде официално признат за експортен отрасъл, за да може да се възползва от кредитните линии на Българската банка за развитие.

Тези искания повдигат въпроса, дали държавата може да взима пари от всички граждани и да ги разпределя на определена група хора и то по своя преценка. Вместо това, освен намаляване на данъците, правителството може да се опита да създаде благоприятна среда за бизнес в цялата икономика, а не в отделни сектори.

С обявяването на туристическия сектор в България за приоритен още през 2001 година, държавата декларира специалните си грижи си за него. Всъщност проблемът е в определянето на отделен сектор за приоритетен. За разлика от друг приоритетен отрасъл, а именно селскостопанския, където държавата раздава милиони левове всяка година, туристическият се развиваше добре и без държавна помощ, защото потребителите го определят за приоритетен и заплащат за продукта или услугата му. Общото между двете е, че плаща данъкоплатецът. Разлика е, че в единия случай това спонсориране е доброволно, а в другия – задължително по усмотрението на държавните чиновници (плюс прибирането на определена сума за заплата на същите тези чиновници). В този ред на мисли искам да подчертая, че приоритетен отрасъл е този, който е предпочитан от масите-потребителите в даден момент. По този начин във времена на криза, когато търсенето на услугите на туристическия бранш спада, трябва да се намали и предлагането. Когато кризата отмине и търсенето се възобнови, няма защо да се притесняваме, че няма кой да отговори на него.

Не можем и да очакваме, че държавата ще „спасява“ всяка фирма и всеки хотел, в случая, които не могат да се справят в пазарните условия. Все пак свободата да се провалиш е другата страна на свободата да успееш.

Парадоксално в случая е, че повечето българи, затягайки бюджетите си най-вероятно ще пропуснат морето тази година, но се налага да плащат за летуването на чуждестранните туристи.

* Статията е публикувана за първи път във вестник «Дневник» на 28 април 2009 г.