По повод статията „Потребителски кредити в подкрепа на платежния баланс“ от седмичния бюлетин на ИПИ (бр. 449, 23 октомври 2009 г.), получихме Писмо относно позицията на Българска банка банка за развитие по въпроса.

Ето и нашия отговор на писмото (той ще бъде изпратен като официално писмо до ръководството на ББР):

Във връзка с позицията на Българска банка за развитие (ББР), както и с цел задълбочаване на дебата и доизясняване ролята на ББР в българската икономика, трябва да се споменат няколко неща.

Законът за Българската банка за развитие (ЗББР) не позволява изрично отпускането на кредити на физически лица, които са служители на банката (както се твърди в разпространената позиция) и в този смисъл предоставените малко над 2 млн.лв. жилищни ипотечни и потребителски кредити имат неясно основание. Това, което регламентира ЗББР по отношение служителите на банката, е „приоритетното привличане на влогове“ от тях (чл.4, ал.5), което от своя страна, поради необходимостта от създаване на съответни стимули, може да е свързано единствено с предоставянето на привилегировани условия за депозанти-служители на банката спрямо всички останали. Т.е. очевидно това е законовият механизъм за „подпомагане“ на заетите в банката, а не предоставянето на ипотечни и потребителски кредити.

Друг е въпросът дали по принцип със средства, предоставени на тази държавна банка от фискалния резерв или поет в последствие дълг, е оправдано кредитиране на физически лица (а и по принцип), без значение дали това е било осъществено на търговски, квази-търговски или чисто административен принцип. Отговорът е категорично „не“, поне поради следните две основни причини:

*
Финансовият (не само банковият) сектор в България по отношение на кредитирането на дребно е много добре развит и всяка намеса от подобен род може да се разглежда най-малкото като ненужна, ако не и контрапродуктивна от гледна точка установяването на непазарни практики;
*
(Първо)източникът на средствата е фискалният резерв, т.е. средства на данъкоплатците, като заложената му цел, включително и от настоящото правителство, е много по-различна от отпускане на кредити.

Също толкова интересен е въпросът за възможностите за финансиране на банката. В ЗББР изрично са посоени няколко:

1. доходи от дейността на банката;

2. емитирани от банката облигации;

3. заеми от местни, чуждестранни и международни институции;

4. средства от фондове на Европейския съюз и средства със специално предназначение за развитие на икономически сектори и географски региони;

5. други източници, като например депозити на физически лица

Към момента държавата е собственик на 99,9% от капитала на банката в лицето на Министерството на финансите, а според закона участието на държавата не може да е по-малко от 51 на сто, т.е. напълно възможно е допълнително увеличение на привлечения капитал, съответно изтегляне на още средства от частния сектор за държавно разпореждане. Разбира се, винаги е възможно и увеличаване на собствения капитал на банката от Министерство на финансите и така този процес може да бъде безкраен и банката постоянно да се разраства.

Това, което в крайна сметка е важно е не дали не е изрично забранено на ББР да предоставя кредити на служителите си, а дали трябва да го прави. Нашият категоричен отговор е НЕ и той е на първо място концептуален. Останалото са подробности, които единствено доказват, че такава банка не трябва да съществува в България и затова трябва да се закрие като собственият и капитал се върне във фискалния резерв (или финансирането на някоя от постоянно отлаганите реформи).

Никога повече Райфайзен банк Ето, че отново се реших да пиша по темата за банките и по специално за Райфайзен банк. Искам да изкажа публично какво се случи с мен при последните ми контакти с нея.

Както е известно преди известно време направих неуспешен опит за закупуване на апартамент с кредити от различни банки. Една от тях беше и Райфайзен банк. За тези, които не са чели до сега моят блог ще кажа само на кратко, че през месец септември се опитах да купя апартамент с кредит. При сключването на предварителния договор имах за съжаление само устни уверения на служител на Raiffeisen bank, че ще ми бъде отпуснат кредит. Сключихме предварителен договор и дадохме капаро от 6200 евро.

Предварителния договор беше само между мен и продавача, като нито Райфайзен банки, нито някоя друга банка бяха страни по договора. Тогава никога не сме предполагали, че ще стане криза, че банката няма да ни отусне кредит и че може да изгорим с това капаро. Изглупихме и че не поканихме адвокат да прочете предварителния договор за да имаме по-голяма сигурност.

Както и да е – това е вече минало и нищо не може да се върне.

Изтекоха всички срокове. Нито една банка не ни отпусна кредит или по-точно не ни отпусна желаната сума. Отказахме се от апартамента, като се уговорихме с продавача евентуално да върне часто от капарото, когато продаде апартамента.

От тогава до сега вече минаха 4 месеца. Въпреки нашата уговорка реших да се допитам до адвокат за да разбера какви са шансовете при едно бъдещо дело. Избрах най-добрия с многогодишен опит точно в тази област.

Той прочете внимателно предварителния договор и каза, че имаме шанс ако имаме бележки от банките, че са ни отпуснали кредит по-малък от искания. В договора пише, че апартамента ще бъде купен със средства от кредит отпуснат от банка.

Реших – без да имам каквито и да са намерения да се съдим, като осигуря тези бележки за моя сигурност.

Прозвъних на всички банки, в които подадох документи за кредити. Всички казаха, че до момента не са издавали такива документи, но ще измислят някакъв по мое желание. Странно ми е защо никога до сега не са издавали такъв документ, като според мен би трябвало всеки да си иска такъв.

Някак си не приемам, че при кандидатстване за кредит и заплащането на огромни комисионни – банката ще се обади по телефона и без да е задължена да се обоснове – просто ще каже, че кредита не е разрешен.

Смятам, че трябва да са задължени да издават документ, че е кандидатсвано при тях за кредит и е взето някакво решение – независимо какво е то.

Както казах – всички банки не отказаха да ми направят такива бележки, но тук няма да описвам премеждията си при тях, а само в Райфайзен банк.

Обадих се по телефона на нашия кредитен консултант. Още по телефона ни каза, че не са издавали такъв документ до сега, но цената била 70 лв. Стана ми странно – как една страничка документ може да струва толкова.

Реших да открия официалната тарифа на банката, която по закон трябва да е публична. Отворих сайта на Raiffeisen bank, намерих ценовата листа, но никъде не видях подобна сума.

Обадих се отново възмутен. Консултанта ми каза, че тарифата била променена същия ден и вероятно новата тарифа не е обновена в сайта. Каза, че ще провери и ще ми се обади. След малко се обажда и ми каза, че цената е 20 лв. Вероятно ако не се бях поинтересувал щяха да ми вземат 70 лв.

Съгласявам се с цената и се уговарям вечерта да отида да взема бележката. Вечерта отивайки в имотния център на Райфайзен банк се оказа, че трябвало да се подаде молба за тази бележка и евентуално ако молбата бъде уважена от управителя, ще ми издадат такава бележка.

Написах молбата в свободен текст и я оставих на консултанта. И започнаха и странностите в банката:

При подаване на документите в самото начало – не съм бил платил някаква такса от 20 лв. Хм Възмущавам се. Имам квитанции от всички банки за всички платени от мен такси и комисионни. Спомням си, че не 20 ами съм платил 75 лв. Казвам им, че няма да платя тази сума. Те обаче извадиха нов бисер. Не съм си бил платил оценката на жилището изготвено от Райфайзен банк. Ха. Та ние не сме изготвяли оценка на жилището тъй като то е ипотекирано в банката и там имаше актуална оценка на продавача, която не беше минало и месец. Да – обаче онази оценка била на продавача. Освен той – трябвало и ние да я платим.

Пълни глупости. Как един документ ще го плащаме и двамата. Никога няма да го платя. Не могат и да ме хванат да го платя по никакъв начин. Питам ги защо като им дължа някакви пари не ме търсят да им ги дам, а чакат да им отида на място при тях. Питам ги и как ми разгледаха документите, като не съм си бил платил всички такси? Не получавам адекватен отговор. Или може би отговора се крие по-надолу.

Другата странност, която чух и която не мога да си обясня е, че кредита не бил входиран в банката, което ме навежда на мисълта, че банката просто събира балъци, като мен кандидати за кредит и още в самото начало е ясно, че няма да им отпусне кредит, но ги залъгва 2-3 седмици само и само да им вземе таксите за обработка на документи. Това със сигурност ще се изясни ако имам бъдещи проблеми с Райфайзен банк.

Никога повече няма да ползвам услугите на Райфайзен банк. Има и други банки далеч по коректни от Райфайзен банк.

Защото е много вероятно да ви излъжат. Ще ви разкажа мен как ме лъжат доста време, за да си направите съответните изводи.  Сега е криза, нали? И по време на криза колкото повече хора кажат, че са недоволни, толкова по-добре за тях и по-зле за обекта на недоволството им.

По-долу в текста, ще номерирам отделните параграфи, за да е по-лесно реферирането към тях, а не че изброявам списък.
*****

1. През август 2003 г. реших да си купувам жилище и проблемът беше както намирането на такова, така и финансирането на покупката. Имаше вече доста банки освен прословутата ДСК, които също раздаваха ипотечни кредити и аз тръгнах да търся. Разбира се, търсех първоначално най-вече по сайтовете им, за да си спестя време. И така попаднах на условия в Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), които звучаха многообещаващо на фона на останалите.

2. Тази банка тогава предлагаше лихвен процент от около 10.50 за кредити в евро до 10 години, а процентите в другите вървяха от 11.50 нагоре по това време. Много внимателно четох сайта им, като бях наясно, че все ще има нещо, което ще ми сервират допълнително, но исках с основните параметри да съм наясно. Заплатата ми не беше много висока и условието за размера на остатъка след приспадане на месечната вноска беше изпълнено почти на ръба. Свързах се с кредитните инпектори и попаднах на МС – изключително приятна и интелигентна жена, която ми направи страшно добро впечатление и то, заедно с уверенията й, че все пак кредитът може да бъде отпуснат, както и по-ниската лихва, ми повлияха да реша да тегля заем от тази банка.

3.  Започнахме с моята агентка от агенцията за недвижими имоти да подготвяме целия пакет от документи и някъде средата на юли ги подадох в банката за одобрение от кредитен съвет. Всъщност заемът не е много голям, защото останалата част за покупката беше покрита с частен такъв, но въпреки това беше решаващ за извършването на покупката.

4. Банката се забави две седмици с разглеждането на документите, въпреки че обявеният в сайта им срок беше 7 работни дни. На 1 август ме извикаха да подпиша договора. Представи ми го друга служителка, защото МС била в отпуск, а тази другата се държеше все едно, че персонално ми отпуска помощи. Докато четях договора, видях, че лихвата вътре е 11.95%. На въпроса ми защо процентът е увеличен, след като аз съм водела първоначални преговори за 10.50, които всъщност са били решаващи за избора ми, служителката високомерно отвърна, че кредитният съвет бил преценил, че имам проблеми със съотношението на остатъка от заплатата ми след приспадане на месечната ми вноска и понеже това било рисково, те ми били повишили лихвата. Открито недоумях, че всъщност ако имам проблем при 10.50, то тогава той би бил още по-голям при лихва 11.95. На което служителката не можа да ми отговори смислено и просто ми се тросна, че ако съм искала, съм можела да не подписвам договора. Те не ме били карали насила.

5. Аз разбира се, бях поставена натясно. Защото ако трябваше да търся нова банка, където отначало да подавам документи, щеше да мине много време и щях да имам проблеми с купувачите, на които вече бях платила огромно капаро. Естествено, подписах договора и намразих банката в същия момент. Защото безсилието в следствие на тяхното изнудване ме караше вътрешно да крещя от тази несправедливост и всъщност нищо друго не можех да направя в тези уж цивилизовани времена. Това си беше открито подвеждане с цел облага от тяхна страна.  Ако драмата приключваше до тук, щеше да бъде добре. Но не.

6. Мина се една година и те ме извикаха, за да подпиша купчина бумаги – декларации, застраховки и т.н. Връчиха ми и нов погасителен план, от който ставаше ясно, че банката е свалила лихвите, защото тенденцията била такава на междубанковия пазар. Лихвата вече беше на 10.25, нали…

7. Мина се още една година, те пак ме извикаха да подпиша документи. Подписах ги и толкова. Чак след месеци вденах, че не са ми дали нов погасителен план и на въпроса ми защо не са ми намалили лихвата, служителката на банката ми каза, че не съм била подала молба за намаляване. След като подам такава, щели да ми намалят лихвата. Никъде в договора няма такова изискване, а и първата година лихвата беше намалена без такава молба. В договора пише, че:

Банката си запазва правото да променя лихвените проценти в зависимост от условията на пазара.

8. Не подадох такава молба, защото не счетох за необходимо. Това беше пълна глупост. Да, обаче и на третата година /2006/, когато по телевизията вървяха реклами за 7% лихва по ипотечни кредити от Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), на мен продължаваха да ми начисляват лихва от 10.25, на което открито се възмутих и когато ходих в банката да подписвам онази купчина с документи, заявих на служителката, че ще се оплача в Комисията по защита на потребителите, както и че ще изпратя оплакване до централата в Австрия, което даже си бях съчинила и щях собственоръчно да преведа на немски.

9. Тя нещо се трогна и същия ден ми се обади ЗН, която се представи, че била заместник-управител на клона на Райфайзебнак в София (Raiffeisenbank Sofia). Говореше много разумно, извини се за причиненото неудобство и каза, че може да ми предложи два варианта. Единият не го и помня даже, защото се съгласих на втория – да фиксираме лихвата на кредита за остатъка, след като аз платя съответните такси, както и такса от 100 лв. за преразглеждане на документи. Уговорихме се и подписахме анекс към договора, в който се казва, че остатъкът от кредита ще бъде погасен на 81 равни месечни вноски от 25.10.2006 от 25.07.2013 г. включително. Към онзи момент така уговорената лихва, не изглеждаше кой знае колко изгодна за мен и то най-вече на фона на тенденцията за понижаване на лихвите и все по-широката надпревара от страна на банките да раздават кредити като примамват потенциалните клиенти с ниски лихви, но все пак ме устройваше.

10. Изключително много се зарадвах, че повече няма да се занимавам с тях, до вчера когато ми се обади тяхна служителка, за да ме информира, че парите за вноската не стигали, което се оказа основно в следствие на увеличения й размер. И аз чак запелтечих от възмущение – как така, нали аз имам договор за фиксирана лихва? Свързах се днес с въпросната ЗН, с която се разправяхме през 2006 г. и която ми обясни, че в анекса имало също и клауза, че лихвата се състояла от два елемента, единият от които се бил променил сега и затова лихвата скача от 6.65 на 9.55?!?! Не било вярно, че сме сключили анекс за фиксирана лихва, защото това било абсурд. Никоя банка не правела така. Е, аз питам тогава, какво сме сключили през 2006 г., при положение че този анекс нищо не променя в основния договор?

11. Питам още: за какво платих 100 лв. такса, след като според анекса излиза, че банката продължава да си запазва правото да променя едностранно лихвата?

12. Да вярно е, всеки ще ми каже, да съм чела внимателно какво подписвам. Но това означава ли, че аз трябва да подхождам с презумпцията, че ще ме излъжат, за да се подготвя психически за такова действие? Самото подобно твърдение на банките показва отношението им към клиентите – уважават те до момента, когато им станеш длъжник. След това си роб на банката – на Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), да бъда конкретна в случая. Като ти кажат: “Ми да сте чели какво подписвате!”, означава ли, че те са наясно с това, че са ви излъгали в момента на подписването, но вината си е изцяло ваша, защото вие не сте били достатъчно умен, за да разберете на момента, че ви лъжат. Очевидно – да. Което си е умишлено зловредно действие и подвеждане, а това може би е наказуемо.

Означава ли, че всеки който тегли кредит от тях, трябва да е юрист, за да се ориентира в договорите им и хватките заложени в него? Или че всеки трябва да плаща на юристи, за да го пазят от банките? Очевидно – да.

13. От всичко изброено дотук, излиза, че всъщност хем са ме излъгали, хем са ми взели парите за това!

В случая не ме е срам да го призная, въпреки че претендирам да съм икономически грамотна. Защото във всичките тези случаи съм направила това, което ми е било възможно за момента. Чела съм документите, които съм подписвала и там, където съм разбирала какво ми казват, съм питала. И през цялото време съм подхождала добронамерено, като съвестен клиент, който си прави сметката какво взима, за да може да го върне след това. И ако точно тези клиенти Райфайзенбанк (Raiffeisenbank) третира по този начин, точно това е причината да напиша това, за да не се лъжат и други добронамерени клиенти като мен.

Позволих си да копирам тази статия от блога на Таня Джекова

Още по темата Райфайзен банк: Кака станах заложник на Райфайзен банк

Какво общо имат банките ли?

Представете си хора, които са притиснати до стената от безпаричие и дългове. Да, разбира се че те са си виновни и не точно. В джунглата по всяка вероятност (не съм я посещавал) скитат лъвове, които си избират газели и си ги хапват.

В някой човешки общества все още могат да се забележат жени, теглени на синджири от мъжете си.

От 1990 г. България влезе под слогана на демокрацията. Мениджърите от преди 10 ноември си организираха мини революция и синьото знаме, замени червеното. Екзалтираната тълпа замечта за демокрация, а други за права и свободи (думата отгоорност не е интересна).

Част от едните и другите, сега са нашите мениджъри и колкото и да казват, че ние сме им работодател, на мен не ми се връзва нещо. Работодателя кани на интервю, събеседва, предлага условия за труд, но не краде.  Не краде, защото трябва да краде собствената си фирма. След назначението – работотдателят се грижи за мястото на труд, работното време, производителността.

Какво правят нашите работодатели: Не ходят на работа, крадат от собствената си фирма, премълчават пред журналистите – всичко е тайна, която ще се разбули някога.

Започнах с банките, циганите и споменатата от тях гражданска война. Смятам, че със своите действия и бездействия, банките застрашават България. Мисля, че ДАНС трябва да се намеси, докато не е късно.

Вместо да помагат с по-ниски лихви, банките увеличават вноските по кредитите. При молба за преструктуриране….

Тегленето от банкомат се таксува до 90 ст. от някои български банки. В Европа банките освобождават от такси клиенти, които получават заплатата си по сметка при тях. И за разлика от българските не взимат такси за превод в рамките на ЕС. Снимка: e-vestnik

Банките в България приключиха 2008 г. с най-високата печалба за последните 10 години – гордо отчете БНБ. В цифри печалбата им е 1 387 000 000 лв. (словом – един милиард и триста осемдесет и седем милиона лева).
По това време в САЩ фалират банки, в Европа правителствата наливат пари, за да ги закрепят. Това българските банки дали са по-умни нещо, че печелят, когато по света другите го закъсват?

Има едно просто обяснение – българските банки са най-големите кожодери в еврозоната. С помощта на централната банка – БНБ. Основната лихва на Европейската централна банка още миналата година беше свалена на 2%. На централната банка в САЩ е 0,25% от есента, в Япония – 0,5%. Във Великобритания централната банка от октомври до сега свали основния лихвен процент от 5% на 1%. Сега там има абсурдна ситуация – някои банки са давали жилищни кредити с договори за 1,01% под основния лихвен процент. Тоест – сега банките трябва да дават пари на заемополучателя, вместо той да им плаща лихва.

А в България наопаки – основният лихвен процент през ноември беше повишен на 5,72% (а за жилищни и потребителски кредити тази цифра е умножена по 2 до 6 пъти). Чак сега, от 1 февруари, БНБ се сети, че нещо става и свали лихвата на 3,92%. Основната част от печалбата на българските банки била от лихва, отчита БНБ.

По света лихвата е ниска, за да не убие бизнеса, фирмите, икономическата активност, включително на отделния потребител по време на криза. В България лихвата е висока, за да убие и фирмите, и да доизтреби българина в условията на сриващ се износ, намаляващи туристи и икономическа криза, за която тук още се правят, че не я забелязват.

Докато в Европейския съюз лихвите по кредити и потребителски заеми варират от около 6% (Ирландия) до 12% (Португалия), в България лихвите са от 10 до 30%. Като се почне от тези, трудните, за които банките искат 10 поръчители и куп такси за документация и проверки и се стигне до разни джем-мет, ай-бай кредити.
В момента из Европа, заради кризата, банки дават лихви по депозити до 9-10%. У нас банките дават 5-6% (това, че пускат лъжливи реклами за 11% – за първите 3 месеца и др. подобни – не трябва да подвежда). Е, как няма българските банки да се нагушат с печалба, а БНБ да ги гали по главицата, че са отличници? Имали били много добро качество на активите и били най-добре “провизираните” банки в света. Да ги чумата тръшне, както казват бабите.

В България, дори да се подмамиш по някой кредит с уж по-ниска лихва, после откриваш, че има разни такси за обслужване, които го правят по-скъп, отколкото ти изглежда. Има такси за обработка на документи, за изготвяне на оценки и т. н. Българските банки са измислили дори такса за неоснователна рекламация. Тоест – някой ти източил от банковата карта някаква сума, ти се оплакваш, а банката ти казва – ако рекламацията е неоснователна, ще платиш 10-20 евро за проверката. А нали знаеш как се спори с банка? Като нищо могат да ти кажат, че имаш 3 ръце и 4 крака и парите си си ги откраднал сам. И това е.

Също така, взимат кожодерски такси за превод. А западните банки например не взимат такива такси в рамките на ЕС. Така че, българските банки се държат така, сякаш България още не е член на ЕС. Друга характерна особеност на тукашните кожодери са лихвите по кредитни и дебитни карти. Из Европа, щом получаваш по някаква сметка заплатата си, получаваш куп екстри – не ти взимат такси при преводи, плащания, теглене. Тук – за каквото и да мръднеш, ти скубят от сметката. Такси, лихви, наказателни лихви…

Хеле пък измислените им кредитни карти, които въобще не могат да се сравнят с кредитните карти на западните банки – по каквито и да е условия. Никой не коментира тези особености на българските банки. Пред тях потребителят е на колене, винаги одран и винаги с неоснователни претенции. Докога ще търпим този банков терор, който БНБ, оглавявана от чиновническо-партийна номенклатура, отчита като успех?

Никак не е смешно, защото в България тази година всички ще сърбат попарата на високите лихви. И банките ще станат собственици на хиляди жилища, които останали без работа българи няма да могат да изплащат и ще загубят.

e-vestnik.bg

Още по темата Райфайзен банк: Кака станах заложник на Райфайзен банк

Източник: Институт за пазарна икономика

Вероятно ще имаме рецесия с двоен спад, и ето защо. Чичо Сам му е трудно, защото харчи повече отколкото изкарва. Въвлича се в непродуктивни действия и прахосва много пари за неща, които всъщност не са му необходими. Лесно се влияе от безотгоорните му деца, Нанси и Хари, чието мото е: „Харчи, Сам, харчи!“ Сам също е немърлив с финансите си. Неговата документация е лоша и често хора, които той твърди, че са му приятели, се възползват от това.

Напоследък Сам преживя голям спад в доходите си, защото неговият работодател (американският данъкоплатец) поема финансови удари. Но Сам обича да живее добре, и затова отиде при банката на г-н Голдман и г-н Сакс и взе назаем пари. Освен това той навести някои от приятелите си в Китай и Япония за допълнителни заеми. Сам обеща да намали разхитителното си харчене, но впоследствие откри, че е толкова добър във взимането на заеми, че реши не само да не намали харченето си, а да го увеличи още повече.

Сам живееше добре. Той купи много нови коли на приятелите си и нова политика за здравно застраховане, която обещава да покрие 100% от необходимото на приятелите му до края на живота им, и Нанси и Хари казаха на Сам, че трябва да накара работодателя му да плати за това. Беше чудесен живот.

Но нещата започнаха да се влошават. Работодателят на Сам каза, че трябва да му намали заплатата, за да може да плати за здравната застраховка и за цялото ново законово изисквано оборудване за опазване на околната среда, което ще изтрие по-голямата част от печалбата, която правеше преди това.

Тогава Сам направи това, в което е добър – взе назаем пари. Разбра, че банката на г-н Голдман и г-н Сакс и неговите китайски и японски приятели пак ще му дадат пари назаем. Но след като вече беше взел толкова много и имаше кредитен риск, те казаха, че ще трябва значително да увеличат лихвите му. Сам се съгласи да плаща по-високите лихви в замяна на допълнителните заеми, но след това откри, че няма достатъчно пари за цялото харчене, което искаше, и за всички подаръци, които беше обещал да направи.

Така че, както можехте да очаквате, този път Сам остана без пари още по-рано. Трябваше пак да прибегне до банката и приятелите си и да заеме още повече на още по-високи лихви, докато не откри, че той просто взимаше пари назаем, за да изплаща лихвите на всички суми, които беше взел преди това.

Вече отчаян, той отиде да се види с приятеля си Бен от наистина голямата банка, и каза: „Какво да правя?“ Бен погледна доходите и балансовия отчен на Сам и каза: „Имаш сериозни проблеми, но ето какво ще направя за теб. Поради факта, че сега няма начин как да изкараш достатъчно пари, за да платиш целия този дълг, ще дам на работодателя ти „нови пари“, за да ти плаща двойно повече отколкото ти плащаше досега.“ Сам каза: „Чудесно! Но къде е уловката?“ Бен каза: „Парите ще изглеждат по същия начин, но ще могат да купят двойно по-малко отколкото преди. Все още ще се нарича долар, така че ще можеш да изплащаш дълговете си към твоите китайски и японски приятели и към банката на г-н Голдман и г-н Сакс. Те ще полудеят от ярост естествено, за това че получават долари, с които не могат да купят много, но това е техен проблем.“

Сам каза:“Един момент… С тези евтини долари ще мога да купя само половината от нещата, които купувах преди?“ Бен каза: „Точно така, Сам. Това се нарича инфлация, но е по-добра от клетката на длъжника или да бъдеш осакатен.“

Оказва се, че г-н Голдман и г-н Сакс въобще не са ядосани за това, че Сам изплаща дълговете си с „нови долари“, след като те отдавна бяха продали заемите на Сам на други, които са чули, че Сам винаги е бил добре с парите в миналото.

Работодателят на Сам е всеки американец и ние всички сме били подлъгвани от Нанси, Хари и безотговорните им колеги. Данъчните приходи (доходите на Сам) спадат с рекордна скорост, и в момента покриват едва половината от държавното харчене. Харченето се е увеличило с повече от 50% на година. Потребителското харчене се увеличи слабо миналия месец, но доходите намаляха.

След като лихвите се покачат, а те трябва да се покачат, и цените на суровините и други се покачат с възстановяването на световната икономика, реалните доходи (след данъци, инфлация и данъчно коригирани) ще намалеят. Това значи, че реалното потребление може да се увеличи временно, но вероятно отново ще намалее, давайки на САЩ рецесия с двоен спад.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в сряда, 11 август 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.

Източник: Институт за пазарна икономика

След няколко дни НСИ трябва да публикува експресните данни за БВП за второто тримесечие на годината. Както българските, така и чуждестранните прогнози са далеч от положителни – очаква се отрицателен растеж, надвишаващ дори 6%. Ако прибавим и спада от първото тримесечие от 3,5%, то без съмнение икономиката се свива с много бързи темпове. Това, разбира се, едва ли е толкова голяма изненада, предвид негативната динамика в икономиките на останалите страни от ЕС през последните три тримесечия; а това са и страните основни търговски партньори и инвеститори в България.

На този фон, данните за банковата система за последната година са по-скоро положителни – общата стойност на активите достига почти 70 млрд.лв. или около половин процент растеж през второто тримесечие спрямо първото и отново толкова на годишна база. За по-точна оценка все пак трябва да разгледаме динамиката на активите на търговските банки и самостоятелно: малко над 43 млрд.лв. преди година и малко над 47 млрд.лв. сега или около 9,3% нарастване. Още по-добра е тенденцията и по отношение на основния капитал (45% нарастване), на резервите (12,5% нарастване) и на финансовия резултат – растеж от малко под 20% за последната година. По отношение на последния индикатор все пак трябва да се отбележи, че за последните няколко месеца той намалява в абсолютна стойност и като отношение към активите и например привлечените средства, но е далеч от отрицателната територия, което в сравнение с останалата част от икономиката, трябва да се разглежда като положително развитие. Ако хипотетично средната динамика за реалната икономика за първите две тримесечия е -3,5% (с цел опростяване приемаме, че и за второто тримесечие БВП намалява, колкото през първото) и ако банковият сектор имаше същото развитие, то това би означавало, че активите трябваше до момента да са спаднали с над милиард и половина лева.

Допълнителни положителни новини са нарастването в кредитирането с 9,7% на годишна база, включително на корпоративния кредит, както и растеж на депозитите с близо 2 млрд.лв. за последната година. Наистина това са темпове, които са далеч от онези, които се отбелязваха преди година и половина, но са индикация за здравословното състояние на банковата система.

От гледна точка на баланса като цяло за системата, видимо влошаване има единствено по един показател – депозита на правителството в БНБ. Дори и най-простата сметка показва този факт – след като активите за цялата система имат незначително нарастване, а тези на търговските банки нарастват с около 4 млрд.лв., това означава, че от баланса на БНБ „липсват“ точно толкова, колкото е разликата. Прегледът назад по месеци показва, че това са точно онези 4 млрд.лв., които излязоха от сметката на правителството през октомври-ноември миналата година. В този контекст, както и поради опасността от бюджетен дефицит и по-нататъшно изтичане на средства от фискалния резерв, твърде препоръчително е новото правителство наистина да успее да направи успешно поне онези съкращения на държавни разходи, които е планирало. След като частният сектор очевидно успява да пести и оптимизира, то би трябвало да го може и публичният.