“Подкрепя ли ГЕРБ ТИМ за Алея Първа?”

“Господин Борисов, ще спасите ли Морската градина?

Заедно с кмета на Варна и Управителя на Област Варна, премиера откри новата пешеходна зона – на кръстовището на бул. „Сливница” и бул. „Княз Борис I” с инвестирани 2,35 млн. лв.

Отрицателни страни:

• „Бриз“ е известен с лоша инфраструктура – кал и липса на улици. Таксиметровите шофьори се объркват непрекъснато.
• Липса на канализация (септични ями). В района непрекъснато можете да видите така наречените фекалки. Иначе гледката изкупува тия „екстри“.
• Наличие на много незаконни сгради. Някой са с повече етажи от разрешеното. Други с неуредени документи и разрешителни за строеж.
• Липса на детски градини и училища за деца до осми клас. Общината има огромен пропуск в това отношение. Липсата на подобни заведения за децата са решаващ фактор при избор на квартала за инвестиция.

Положителни страни:

• Изключително местоположение – дори и без автомобил центъра с автобус е на 10 мин., спортна зала 5 мин.
• Отдих – „Морската градина“ и морето са под носа ви.
• Пазаруване – супермаркет „Пикадили Парк“ е в долната част на квартала. За него е залепена бензиностанция на Shell
• Учебни заведение – в сърцето на квартала са така наречените гимназии

Община Варна се оказва отново главния виновник за отвратителното състояние в квартала. Мои приятели бяха накарани да плащат данък смет при условие, че нямат контейнер на километри разстояние.

Общината както в повечето случаи се движи след каруцата и непрекъснато се оправдава с липсата на пари. В крайна сметка след като управниците в Общината не успяват да ни осигурят нормален начин на съществуване в „Техния град“ има два варианта: Или ние да си ходим, или те.

Ако ние си тръгнем – кой ще им плаща местните данъци и такси? Тогава ще се наложи да запрятат ръкави и да си чистят „Техния град“ сами. Представяте ли си надутите и наконтени общинари да хванат една метлата сутрин и да си чистят собствената кочина.

По-скоро ги виждам да се изпокарат, защото това е въпрос на възпитание през първите седем години. Тогава се възпитават грижата за собствената хигиена, отношението към околните. Трудно е да накараш човек преминал 40 г. да променя хигиенните си навици. Необяснимо за мен е безочието да се возиш с години по разбитите, варненски улици, за които отлично знаеш, че са твоя грижа.

Да виждаш с очите си (още по-лошо ако не си стигнал до там) варненските квартали, които приличат на гета. А най-необяснимото следствие е след всичко това като шизофреник да се ухилиш до уши и да вкараш Варна в перверзната класация за Най-добър град за живеене и то за две, поредни години.

Първо, това са иновационни концепции, които отразяват посоката на развитието на градовете и организацията на тяхна жизнена дейност. Второ, това са проекти  на градоформиращи архитектурни съоръжения, в които е  заложен  мащабен градостроителен потенциал.

И ако първото е по-скоро визионерство и научна фантасика, то второто са съвсем реални проекти, които могат да бъдат осъществени утре. Необходими са само политическа воля и желание да се създава умна архитектура, важна за бъдещото на държавата.

Винаги се започва с глобалното-какъв бихме искали да бъде нашият град. В маркетингов аспект този въпрос ще бъде какъв бихме искали да бъде брандът на нашия град и с какво бихме искали да привличаме хора, които да работят, да живеят тук, да идват като туристи тук.

Всички казват, че София е една от малкото столици в цял свят, които имат планина. А как се използва тази планина? Или пък Варна – по какъв начин цялата местност, която е страхотна даденост, се използва като бранд?

Стандартът и философията трябва да бъдат едни и същи в едно дългосрочно планиране, макар да възприемат и различни варианти на развитие. Оттам нататък всичко е следствие: за да се реализира философията на един град, какво трябва да се добави, какво е направено по грешен начин, как да го коригираме, има ли изобщо начин това да стане; как да се дадат стимули на всички участници в бизнеса с недвижими имоти да вървят в същата посока; как да направим така, че всички граждани да са наясно какво се опитваме да създадем като градска или курортна среда и също да са съпричастни; как туристите да усещат всичко това и да им е ясно какво точно представлява мястото, на което отиват.

Всички  непрекъснато наблюдаваме направените грешки на това застрояване, и тепърва ще обираме негативите от това.

Когато се мисли поотделно за единица сграда, тоест как да увеличим разгънатата застроена площ, така че да изкараме повече пари, много често се правят компромиси с цялостната визия и  най-вече с инфраструктурата, докато в градове, на които отдавна се гледа не като на сбор от единични сгради, а като на живи организми, се преценява дали и по какъв начин всяка една сграда допринася или пък напротив – отнема от околната среда.

Когато строим сграда, която доминира пространството около себе си, създава неудобства, например трафик, който не може да бъде поет от инфраструктурата, липсват достатъчно паркоместа или други функции, от които се нуждаят обитателите й, даваме пример за краткосрочно и недалновидно мислене, тъй като в един момент тя ще трябва да бъде преустроена.

Такива примери има в някои части на испанското крайбрежие, но също и в курорти като  Банско и “Слънчев бряг”. Основният проблем е големият ентусиазъм от това да хванеш момента за успешна реализация на определена инвестиция, която обаче е в противовес на дългосрочното развитие на местността, града или курорта.

Според повечето българи възприятието за лукс и асоциацията с „луксозен имот” са различни от това, което се разбира за това в най-развитите държави по света. Критериите за лукс в нашата държава са занижени. Навсякъде по света жилището е отражение на стила, начина на живот и социалния статус на собственика.

Но и за все повече хора недвижимият имот се превръща в една добра възможност за инвестиция. А когато е висок клас, предлага качество и уникалност, тогава и инвестицията си заслужава. И ако някои търсят личен комфорт или спокойствие, други залагат на възможността за печалба.

Обикновено първата асоциация с луксозно жилище е голям и просторен дом, скъпи мебели, килими и картини.

А вътрешните решения, нивото на довършителните работи, оборудването и обзавеждането са задължителните финални щрихи на имота. Без професионално управление и поддръжка пък няма как той да запази привлекателността и стойността си във времето.

И ако понятието лукс за всеки носи различно послание, по въпроса за необходимите компоненти, елементите, изграждащи високия клас имот, както и критериите по-скоро се унифицират. Макар да няма винаги идеалното местоположение и качествено изградена инфраструктура, по ниво на качествените материали, обзавеждане и интериорни решения, българинът вече формира свои изисквания.

Доколко обаче наличието на ламиниран паркет, климатик или PVC дограма са измерител на лукса, след като тези екстри вече са достъпни за почти всеки средностатистическия собственик на имот. Защото тук възниква и въпросът доколко е възможно да се построи луксозна жилищна сграда в България. Или понятието лукс в жилището, добива пълното си значение по-скоро при индивидуалните проекти.

Настанена съм в гола, квадратна стая в бетонен блок, гледащ покрай гладните чайки към гора от кранове, кораби и сива вода. По улицата всички носят кожени якета и пушат силни цигари. Отнякъде се чува диско парчето Night Fever.

Проучване на „Телетекст“ твърди, че това е най-изгодната почивка. Като туристическа дестинация България се изравнява с Испания и размазва Франция. С все по-силното евро, българският лев изглежда още по-привлекателен. Пък и вижте цените – половинка бира е 50 пенса, бигмак сандвич – 1 паунд, стая в хотел – 45 паунда, цяла вила – 12 хиляди паунда.

На какво прилича този черноморски рай от бившия източен блок, притиснат между Румъния и Турция?

Пристигнах извън сезона във Варна – най-големият град на българския бряг. Той прилича на нещо като смес между Париж и Кардиф – отчасти курорт, отчасти пристанище – само бетонни кули, олющени вили и лаещи кучета.

Пълно е със задръствания и зъболекарски кабинети. Хората приличат на лошите герои от филмите за Джеймс Бонд, жените – на Рита от „Кори“ (става дума за героинята Рита от прочутия британски сапунен сериал „Коронейшън стрийт“ – бел.ред.) с боядисана в червено коса и всичките пушат.

Хотелът ми е извисяващ се край морето блок с неонов надпис. Прилича на административна сграда и ужасно мирише на зеле. Килимът има мотив на изпъкнала очна ябълка, а по телевизията дават „Отчаяни съпруги“, но на български, както и реклами за надуваеми германски сауни.

А, дават и българска версия на нашия сериал „Ийстендърс“, само дето всички мъже в него носят черни кожени якета, жените са с боядисани коси и всичките пушат.

На сутринта слизам до морето. Черно море е посред Източна Европа като голямо, мазно радиоактивно езеро – четири от най-замърсените реки се изливат в него и в знак на протест всички делфини са измрели.

Българите са отдали почит на делфините като са поставили навсякъде техни статуи, но твърде късно. Игнорирам факта, че когато за последно плувах в Черно море, получих ушна инфекция, която ме държа две години и се хвърлям във водата. И веднага изскачам. Тя не е студена. Тя е ледена. Това е леден блок, претендиращ да е море. Делфините не са били отровени, те са умрели от хипотермия.

Така че се отправям към плувния басейн до плажа. Изглежда чудесно, само дето няма вода в него. Вместо това има някакви мъже, които дупчат нещо и пушат. Когато се врътвам с разочарование, те ми махат и викат: „Ей тук до нас има друг басейн“. Направо се шашвам – той е толкова готин и луксозен, че сякаш не е в България. Край него има морава – вероятно единствената окосена трева в България. Заставам пред гишето за билети: „Може ли да поплувам?“ „Да“, отговаря жената и издухва цигарен дим в лицето ми, „само ако сте от българския национален отбор по плуване. От него ли сте?“  Тя прави гримаса и триумфално навирва цигарата.

Мятам по-широка мрежа. Вземам такси до Златните пясъци, елитен курорт. Тук търсещите изгодна почивка ще се изсипят през лятото като едри, розови, пиещи бира птици. В брошурите Златни пясъци изглежда като чудо, пълен с щастливи германци и весели румънци, черпещи се с коктейли. Но днес, извън сезона, Златни пясъци не прилича на курорт. Прилича на центъра на Басра, но със забравени надуваеми плажни играчки, захвърлени върху купища боклук. И е пусто. „Добре дошли в Златните пясъци“, ми казва шофьорът и ме оставя пред един строеж. Магазините са затворени, увеселителният парк е пуст с изключение на шепа български тийнейджъри в якета с качулки, които нещо се бъзикат.

Сякаш си прекарваш отпуската на място 200 години след края на човешка цивилизация. Има мини кула като от Блекпул – сякаш са я започнали, но им е доскучало – и много комунистическо на вид Министерство на коктейлите. Златни пясъци е пълен с басейни – квадратни, правоъгълни, кръгли, с форма на банан, с форма на въпросителна. Но в никой от тях няма вода. Вместо това е пълно с листа или хора, които нещо дупчат. Макар да е 24 градуса, мъжете са в черни якета и пушат. Така че на брега на Черно море няма функциониращ басейн, освен ако не сте от олимпийския отбор. Прекарах останалата част от почивката да плувам във ваната.

Е, поне винаги можеш да обиколиш забележителностите. Първо отивам в Музея на Варна, разположен в напукана зловеща къща край морето. Когато пристигам, отпред има петима души, пушещи. Обяснявам им, че искам да видя музея и те подскачат от радост. Те са персоналът. И викат: „Наистина ли искате да видите музея? Сигурнали сте?“. Очевидно съм единственият посетител в най-новата история. Ана ме развежда и непрекъснато ме докосва, сякаш да провери дали съм истинска. Искам да попитам може ли да запаля цигара, но знам, че е глупаво. В България можеш да пушиш навсякъде.

Ана обяснява неща от типа на: „Хората във Варна организират разричен тип изложения за леката индустрия и технологиите“. И ми показва реликви от всичко, което някога се е случвало тук. Накрая имам чувството, че и част от мозъка ми ще остане тук завинаги, изложен до обувката на умряла жена с надпис „Британски турист 2008″. След което персоналът устройва коктейлно парти в моя чест. „Сега ще пием“, казва щастлива Ана и колегите й отварят бутилка вино.

Измъквам се навън и отивам в Етнографския музей. Отварят го специално заради мен, но забравят да включат осветлението. Попадам в капана на изложба на български селски костюми в почти пълна тъмнина. Манекените-селяни ме гледат с блестящите си безизразни очи. Изпещявам и бягам.

За да успокоя нервите си, отивам в зоопарка. Пак съм единственият клиент. Персоналът ме превъзхожда в съотношение 6 към 1. Тук има лъвове, тигри, мечки и – странно – зайци. „Защо зайци?“, питам. „А, зайците са просто така, те не са от зоопарка. Специални български зайци“, отговаря една жена и пали цигара.

След като се насладих на специалните зайци, решавам да хапнем с техни роднини. Българската храна е страхотна. Доматите наистина са домати. Заешкото е съвършено. Почти можеш да чуеш как агнешкото се топи. И имената в менюто са страхотни. Но българските ресторанти са странни. Персоналът се втренчва в теб, сякаш е изключително изненадан да те види. „Искам вечеря“, заявявам, а келнерът ме гледа сякаш съм казала „Аз съм извънземна кралица от планетата Зог и идвам с мир във великата земя на България, за да опитам от менюто ви“.

В българските ресторант иникога не с ехраниш сам. В момента, в който хванеш приборите, музикантите грабват инструментите и почват да танцуват наоколо. Всеки български музикант владее 10 инструмента, така че стигат четирима, за да свирят като цял оркестър. Докато хапвам ордьовъра, един от тях свири на флейта. Когато минавам към основното ядене, той е с цигулка, а после и с ксилофон. На десерта той вече свири на цитра. И с мен започва да се случва нещо странно – започвам да се влюбвам в този мръсен град.

Откривам, че българите много обичат да те упътват. Става ето така: приближаваш някого и питаш: Къде е Музеят на демонтираните ядрени оръжия?“ Те излеждат адски заинтересувани, някой дори си изпускат цигарите. После започват да се взират в картата ти, да обмислят, телефонират на приятели и подпитват минувачите. Накрая, след като в продължение на 30 минути са анализирали проблема ти, поглеждат тъжно и през облак цигарен дим казват „Ами, не знаем.“

Случайно попадам на група британски имигранти. Крият се в „О’Нийл“ – подземен ирландски пъб в центъра на Варна, точно до стритпийз клуб. Отпред стои древен портиер с червена униформа (вероятно открадната от „Риц“) и шапка в стил Свети Патрик с четирилистна детелина. Давам му голям бакшиш, че ми отвори вратата, което е голяма грешка, защото той грабва банкнотата и спринтира към стриптийз бара да я похарчи.

„О’Нийл“ се върти от Майкъл, който е дошъл тук преди две години и останал, защото отварянето на бара му излязло адски евтино. „Варна има потенциал да полудее и да стане топ дестинация за туристи“, твърди той и сочи към тримата си клиенти, дремещи над чаша „Гинес“ и зяпащи телевизия. Какво й е толкова чудесното на България, питам. „Евтини полети, евтина храна, евтини хотели и евтина бира“, отговаря той.

Майкъл ме представя на редовните си гости – Том, безработен ирландец, и Дейв от Източен Лондон, който е бил строител, а сега е строителен предприемач.

След „О’Нийл“ проверявам и нощния живот. И установявам, че охраната по клубовете е страховита, както навсякъде по света. И те посещават „Международната школа по обръсни си главата, за да плашиш хората в приятни моменти“. Вътрешността на Казино „Черно море“ е като будоар от книга на Джоан Колинс, местните гангстери играят покер и пушат. Във въздуха е надвиснала заплаха. Те втренчено зяпат рулетката. Охраната на вратата дреме с цигара в ръка.
posting.php?mode=post&f=64
Толкова е пусто и далеч от всяко място, за което се сещам. И ми харесва. Има нещо чудесно в това, че тази страна те кара да се чувстваш като на края на света. И то при положение, че нямам кожено яке и пуша 40 цигари на ден, но все пак това е моето кътче. Ако търсите място, където никой няма да ви открие, елате в България, където винаги е 1977 и е адски евтино.

Безобразие!

Стана ясно, че горските замени направени през последния мандат, които по изчисления ощетяват държавата с между 3 и 8 милиарда лв., не могат да се ревизират – било противоконституционно!

Значи първо държавата не може да продаде активите си добре, нито после може да поправи стореното, нито могат отговорните лица да бъдат наказани, заради амнистията! Безобразие! Перфектната измама!

Остана ли някой, който все още вярва, че държавата може да управлява активи добре?!

Остана ли някой разумен гражданин, който да е готов да даде на чиновник да създава и управлява предприятия и да се наема с начинания, в които има обществени пари?!

Не се ли научиха хората, че когато чиновникът се разпорежда с активи на данъкоплатците, той продава на безценица, а когато купува с техните пари, всичко е златно (АЕЦ Белене, магистрали, ведомствено обзавеждане и пр. и пр.)??!

Един известен икономист и нобелов лауреат описва четири начина да се харчат пари:

1. Купувам със собствени пари нещо за мен – внимавам колко харча и какво купувам
2. Купувам със собствени пари нещо за някой друг – внимавам колко харча, но не внимавам много какво купувам
3. Купувам с чужди пари нещо за себе си – не ме е грижа колко харча, но внимателно избирам какво купувам
4. Купувам с чужди пари нещо за някой друг – нито ме е грижа колко харча, нито за какво ги харча.

За четвъртия начин икономистът добавя: „И ТОВА ПРАВИ ДЪРЖАВАТА ЗА ВАС“

* Заглавието няма грешка при разкодирането, а е цензурирано.

Източник: Институт за пазарна икономика

Тези гледки по българското черноморие, може и да изчезнат в бъдеще

Плочата за презастрояването на българското Черноморие се върти в общественото пространство вече няколко  години. Недоволни гласове се чуват от обикновени граждани и туристи до природозащитни организации,  настояващи държавата да регулира привидно вихрещото се бетониране на природните дадености на страната.

Този туристически сезон като че ли тези хора пеят песента на победата след като стана ясно, че може би доста хотели по морето ще фалират заради липсата на туристи. Дойде моментът да размахат пръст към туристическите предприемачи и да кажат „Казахме ли ви?!“

Защо има отлив на туристи?

Има известна доза истина, че Черноморието е презастроено, при това на места некачествено, инфраструктурата не издържа на такъв голям капацитет, както и че има и други проблеми. Евтините кредити, които всъщност бяха държавна политика, създадоха благоприятните условия за тях. Само че тези проблеми не са станали по-сериозни от миналия летен сезон, когато нямаше такъв отлив на туристи. Условията през тази „слаба“ година са същите както и при „силните“ последни. Така че не можем да твърдим, че лошото развитие на курортите ни е изцяло причината за проблемите на туристическия сектор. Явно е, че и световната икономическа криза има сериозно влияние. От една страна, защото доходите на една част от хората са намалели, а от друга, тези, чиито доходи не са пострадали, се страхуват да харчат за туризъм както други години, заради несигурността, която изпитват.

„Колкото повече, толкова по-добре“ не важи

Що се отнася до презастрояването, то наистина от един момент нататък повече строителство и капацитет не допринасят за привлекателността на курортите ни, ами точно обратното – имат пагубно влияние върху комфорта на туристите, а от това и върху печалбите на туристическия бизнес. Вероятно и доста инвеститори не са осъзнали тези факти и са строяли неразумно на принципа „колкото повече, толкова по-добре“. Ако моментът на пренасищане е достигнат, някои наистина ще фалират и хотели ще останат необитаеми. Ето как вероятно ще се развият нещата оттук нататък.

Визията

По-пресметливите собственици на хотели ще изкупят освободените сгради и терени в близост до техните. Ще последва изчистване – някои сгради ще бъдат съборени и на тяхно място площта ще се освободи и озелени. Специално потърсих мнение на експерти в строителството, за да ми кажат дали технологично това е възможно. Не само, че е възможно, но е и лесно. Естествено, изисква допълнителни средства, но това облагородяване ще е рентабилно за намалелия брой хотели. С други думи, в курортите „ще може да се диша“, а това се цени от туристите и затова трябва да се взима предвид от хотелиерите. Парадоксално е, но вероятно празното пространство ще направи курортите ни по-привлекателни и по-печеливши, отколкото ако то е заето с нещо.

Презастрояването на Черноморието е обратим процес. А периода на поправяне на допуснатите грешки едва ли ще е дълъг. Интересното е, че всъщност държавата няма да има нужда да се намесва, т.е. секторът може да се саморегулира.

Проф. Иван Никифоров, ръководител на проекта за новия Общ устройствен план на морската столица, бе удостоен с най-големия приз – награда „Варна“. Той бе номиниран от ВСУ „Черноризец Храбър“ за труда си „История на градоустройството“.
Предложението, заедно с останалите номинации за наградата, бе гласувано на сесия на местния парламент. Два дни по-късно, на самата церемония, към номинацията на ВСУ се присъединиха общината и ОбС на Варна – заради приноса на проф. Никифоров към новия ОУП.

- Проф. Никифоров, бяхте удостоен с най-престижната награда – „Варна“, с какви чувства я приехте? Питам, защото се оказа, че номинацията е и за новия Общ устройствен план, на който сте ръководител, и който провокира различни чувства във варненци.

- Бях номиниран от Варненския свободен университет за книгата „История на градоустройството“. На самата церемония обаче, изненадващо за мен, към наградата се присъединиха общината и ОбС, в лицето на кмета Кирил Йорданов и председателя на ОбС Борислав Гуцанов. Изненадах се, защото работата ми по ОУП-а не е била обект на хвалби, а по-скоро на спорове и дискусии. Досега съм получавал от двамата само критики. Поначало разработването на такъв план засяга много интереси и е конфликтна тема, защото това, което е полезно за едни, е неподходящо за други. Сигурно ще има много хора, които ще кажат, че тази награда не е заслужена. Но има някои неща в ОУП, които се дължат на моето участие, и които са важни за стратегията на града.

- Кои, например?

- Ако трябва да ги изброя накратко – това е идеята за развитие на града на юг. Досега Варна се е развивала на североизток, дори след изграждането на Аспаруховия мост. Оттук нататък развитието ще бъде в южната част, и то предимно в Боровец – това е една великолепна територия с югоизточно изложение, с чудесен релеф и поглед към морето. Втората тенденция на развитие ще бъде към Звездица – там е подходът към Варна от трансевропейския коридор №8, т. е. влизането в морската столица от Европа ще става от Звездица. За да се реализират тези идеи, трябва да бъдат увеличени мостовете, затова ще бъдат изградени два нови – единият, който ще бъде край Казашко, ще дава възможност да се минава тангентата на града от запад. Пътят, който е на Аксаковското плато, между Куманово и Кичево, ще оформи втори нов вход към Варна. Това ще даде възможност, идвайки и от магистрала „Хемус“, и от Бургас, да се стигне до Златните и Албена, без да се минава през града.

- Еколози обаче протестираха, че мостът ще минава през защитената територия на Казашко.

- Знаем за техните притеснения, но мостът минава на 30 – 40 м над терена и ще бъде висяща конструкция. Освен този, ще направим и още един мост, който ще свързва острова с пристанището. Чрез двете нови съоръжения градът ще бъде сериозно разтоварен от автомобилния трафик. Други важни постижения на плана са зелената система и освобождаването на острова от производствените складове. Благодарение на включването на два големи горски масива, Варна ще стане един от най-озеленените градове в Европа. В момента имаме около 8 кв. м зелена площ на жител, а в бъдеще ще имаме десет пъти повече. Разбира се, това няма да стане веднага, защото горите постепенно ще се оформят като градски паркове.

- Позициите на екоорганизациите, обаче, са други. Те твърдят точно обратното – че липсва зелена политика, че няма коридори, които да осигуряват връзка между отделните зелени зони…

- Затова са тези организации – да критикуват. Мисля, че по отношение на екологичната оценка ние имаме много добър екип. Има няколко малки конфликтни момента, които са въпрос на детайлно решение.

- Не е малка обаче конфликтната тема за бул. „Варна“ – знаете, че има инициативни комитети, които сериозно оспорват реализацията му.

- Той е прокаран по едно трасе, което е от 1980 г. и съществува в плана оттогава. Нищо ново в това отношение не сме направили. Настоящият булевард е с 9 м ширина и на всички е ясно, че той не може да остане в този вид при темповете, с които нараства броят на автомобилите в града. Трябва да се разшири! Разбира се, колко точно ще стане, е въпрос на подробен устройствен план (ПУП). Тогава ще стане ясно кои имоти ще бъдат засегнати. Вярно, ще има отчуждени терени, но от друга страна, тези, които ще останат, ще получат много по-добри показатели за застрояване, защото ще бъдат на главен булевард и ще имат по-висока стойност.

- Да, но две от най-големите болници във Варна – Военноморска и Терапията, ще остана приклещени между двата пътя, по които ще има сериозен автомобилен трафик…

- Това бе спорен въпрос, по който много дебатирахме – аз и много колеги настоявахме в този район да остане сегашното трасе, но специалисти по транспорта твърдяха, че пътят трябва да минава зад тях, както е и по стария план. Прие се тяхното становище. Трябва да се отбележи, че в този район не са издавани разрешения за строеж и обектите са с временен статут.

- Хората твърдят, че имат законни сгради, част от които са на реституирани терени.

- Нека да са наясно, че това все още не е ПУП. Как точно ще стане, от кой имот какво ще се отнеме, ще се разбере след изработването на подробен устройствен план. Той трябва да бъде направен след приемането на ОУП-а, който, според оптимистичните ни очаквания, ще стане факт в края на годината. Според мен, мостът край Казашко ще бъде построен преди бул. „Варна“, защото за него ще се търсят европари. След като мостът стане факт, движението ще се източи по новия околовръстен път и тогава още веднъж ще се прецени до колко да се разшири бул. „Варна“. Може да се окаже, че параметрите, които сега сме предвидили, не са актуални.

- Значи съдбата на бул. „Варна“ ще стане ясна, след като бъдат готови мостът над Казашко и новият околовръстен път?

- Според мен така би следвало да бъде.

- Тепърва започват обществените обсъждания на ОУП-а, със сигурност ще бъдете затрупани от жалби. Ще бъдат ли вземани предвид?

- Разбира се, затова се правят тези обсъждания. Тепърва още много пъти ще бъде огледан планът. Ще коригираме където трябва, даже и след като бъде приет. Нищо фатално няма.

- Забележките, които бяха направени по време на заседанието на Националния експертен съвет, нанесени ли са вече в ОУП-а?

- Да, абсолютно всички. Сега планът трябва да бъде гледан отново от този съвет.

- Подлаган ли сте на натиск от бизнесмени, от групировки за конкретни промени? По време на протестите хората твърдяха, че ОУП-ът е съобразяван с интересите на едрия бизнес?

- Ние като проектанти нямаме такива контакти. Избягвам да приемам каквито и да е лични срещи, но ръководството на „ТПО Варна“ си има своите проблеми. Всъщност разработването на такъв план е баланс на интереси, в които стратегическите цени не трябва да се изпускат. Как теренът Х или Y, ще бъде застроен, това едва ли ще е от значение. За стратегическите цели не сме имали противоречия.