Кризата събуди конкуренцията между строителните фирми
Posted on 14 септември, 2009 | No Comments
Целият свят, къде в по-голяма, къде в по-малка степен, е все още в криза. Кризата се усети във всички сектори и у нас, в България. Един от секторите който бе най-сериозно засегнат, е строителния. Той бе засегнат главно поради липсата на свежи пари. Във Варна и страната има много добри строителни фирми, които за съжаление, поради трудния икономически момент нямат договори, не извършват дейност и не печелят, а в същото време имат да плащат кредити, взели са машини на лизинг, а не могат да покриват вноските по лизинга. Като следствие от всичко това се поражда и следващия проблем. На конкурсите за нови обекти, започнаха да се явяват фирми които предлагат несериозно ниски цени. Всъщност при ценообразуването на продукта си, те не включват отчисления за амортизация, да не говорим за големия риск за работниците и “качеството” съпровождащо ниските цени на труда. Средната заплата в бранша, бе в порядъка на около 1000 лева, но сега е 500-600 лева. Строителите са хора, в чиито семейства често жените не работят. Сами сметнете как живеят, как плащат обучението на децата си. В тази връзка трябва да се отбележи, че стойността на труда не може да се намалява до безкрайност. Има жизнен минимум. При повечето от строителните материали също няма накъде да се намалява цената. Желязото падна много, всички помощни материали са на сравнително ниско ниво. Единсвено циментът може да поевтинее още. Строителите залагат по-малка печалба. Участват в конкурси с оферти, в които има калкулирани най-много 5-6% печалба. И стана така, че който има пари да строи, трябва да строи сега.
Оздравителният ефект на кризата е, че строителните фирми спряха и се огледаха. Трябва да се посочи, че през последните години в строителството, най-важният двигател на пазара, какъвто безспорно е конкуренцията, просто изчезна. Това се дължеше на факта, че допреди година имаше много строителство, имаше предлагане, но и много търсене. Сега търсенето се сви и конкуренцията сред строителните фирми стана голяма. Всички започнаха да се съобразяват с пазара и да търсят варианти да намалят разходите, да повишат качеството само и само да продадат продукта и услугите си. Може да се каже, че конкуренцията вече действа. А за излизане от кризата може да се говори, когато например бетоновите възли започнат да произвеждат повече бетон
Но все пак краят на кризата е процес, който зависи от задвижването на цялата икономика. Тези, който произвеждат, трябва да възстановят обемите на производство си, да изплатят кредитите си, да започнат да произвеждат повече, да натрупат капитал и чак тогава да инвестират в строителство. Кризата няма да свърши ей така изведнъж.Разбира се, цените също са показател. Сега банкерите твърдят, че реалната цена на квадратен метър е около 500-600 евро. Това становище е вярно, защото построяването на 1 кв. м в този вид, в който масово се продава в момента – завършени общи части, фасади и т.н., струва между 300 и 400 евро. Оттам нататък, обаче строителят трябва да добави цената на земята. В централните градски части тя е над 300 евро на квадрат. Слагат се разходите за инфраструктурата – пътища, тротоари, плюс изхарченото за връзки с електроснабдяването, канализацията, водопровода и ето ги цените. Инфраструктурните връзки би трябвало да се правят от фирмите, които ги експлоатират – електрозахранването от енергоразпределителното дружество, водопроводът от „ВиК”, пътищата – от общината. А не инвеститорът да ги плаща. Всичко това оскъпява строителството.
Варна,по много причини е донякъде облагодетелствана и в града няма много свободни сгради. На пръв поглед има много току що завършени сгради, сгради в строеж. Въпросът е в качеството–не само на строителството, но и на целия имот: функционалност, архитектура, местоположение. Освен това вече купувачите и банките не рискуват с покупка „на зелено”. В този смисъл, няма много добри имоти, които да чакат купувачи. До миналата година имаше голямо търсене и се купуваше едва ли не всичко, което се построи, независимо от качеството. Сега тече и друг процес: доста от хората, инвестирали в имоти, не могат да си обслужват ипотеките и се опитват да ги продадат. Или самите банки продават. Т.е. има „вторичен” пазар на имоти, но на него не се предлагат качествени имоти. Засега се продават предимно жилища с лоша локация и лошо изпълнение.
Преди време с масовите си покупки англичаните вдигнаха цените на имотите, но по тозиначин те стимулираха развитието на строителния бранш. Инвестираха, защото очакваха, че след влизането в Европейския съюз цените ще се вдигнат много. Обещаваха им 12-13% годишна възвращаемост на инвестицията. Но това не се случи. Това търсене накара много хора, които нямат нищо общо със строителството, да търсят бърза печалба и да се захванат с имоти. Но не си направиха сметката добре и от миналата година купища ваканционни комплекси стоят празни. И така ще си останат, защото са зле проектирани и лошо построени. Проблемът, обаче, остава за всички нас– безразборно строителство, подпомогнато от неправилна държавна и общинска политика за планиране на застрояването.
Досега нямаше сериозни държавни усилия за разработване на руския пазар. И затова не присъстваме достатъчно на руския имотен пазар. Не може да няма нито един целогодишен редовен полет от Варна до Русия. И за да дойде да огледа имот тук, руският гражданин обикаля половин Европа, от полет на полет, за да кацне накрая във Варна. Хората имат пари, какво пречи да сме отворени към тях? А ние им сложихме индийска фирма да им издава визи за България, вместо ние да им ги даваме тук на границата като дойдат. Качеството на строителството примерно в Москва е много добро, по-добро от българското, при това говорим за руски фирми изпълнители, а не за западни. Най-ниската цена, в отдалечените райони на мегаполиса, е 3000 долара/кв.м. на ниво завършени общи части. Човек, който има пари, няма да ги даде за каквото и да е. Пита, оглежда каква е дограмата, колко харчи отоплението, какви са разходите за охлаждането на помещенията, какви са изолациите. Руснаците търсят имоти на първа линия, с всякакви екстри, поддръжка, обзавеждане, допълнителни услуги. Търсят ги за собствено ползване, а не за инвестиция и преотдаване под наем и затова са взискателни. Запознати са с пазара тук и няма да си дадат парите за разкопани улици, мръсни градинки, лоши услуги.
Що се отнася за моловете проектите, които са започнати, са отпреди 7-8 години и ще бъдат завършени, ако инвеститорите имат сключени договори с големи търговски вериги, какъвто е случаят с “Гранд Мол” и Мол „Галерия” във Варна.
Друг проблем е, че в България като цяло не се строят заводи. Не се строят защото търговията е по-лесна, а производството изисква повече организация, повече ресурси, по-сложно е. Държавната политика, поне досега, не улеснява предприемачите, а ги затруднява с безброй разрешителни режими, средствата от европейските фондове са недостъпни поради действащата до преди месец непрозрачност и неясни практики. А и производството в България не е подкрепено от сериозни научни и технически разработки, от качествени кадри. Но това е много голяма тема.
Държавата и общината могат да помогнат на строителния бранш като направят реално публично-частното партньорство. В момента например, общината дава терени без търг срещу издръжката на спортен отбор. Фирмата плаща имота, парите се изразходват и отборът пак няма издръжка, а общината няма терен. Общинските терени не са безброй и в един момент ще свършат. А може да се направи по-разумно нещо. Държавата или общината правят оценка и казват, че строителството на пътищата струва примерно1 млн. лева. Предоставят за 20 години, спортен комплекс, който е в лошо състояние и поставят условие да се възстанови стадиона и да се направят съответните улици. Така заинтересованите инвеститори си правят бизнес план, в който включват разходите за пътищата, за реновацията на стадиона, изчисляват си приходите от експлоатацията му за тези 20 години и кандидатстват пред банката за кредит. Така общината или държавата получават път, действащ стадион и не са загубили собствеността върху имота си. По този начин само ще дадат за експлоатация, за определен период от време, нещо, за което не могат сами да се грижат.
Сами виждате, че проблемите не са малко, но и добрите очаквания за в бъдеще са много.
Остави коментар
