Posted on 11 септември, 2009 | No Comments
Купувам имоти в най-добрия град за живеене. Видях една табела на входа на Варна, която го доказваше – според класация на Дарик радио и други гурута в информационния бизнес – преди и след така наречената демокрация.
И понеже се чувствам демократ и гражданин на Варна, слушам демократични радиа и купувам имоти във Варна. Плащам най-много ако до там улиците са разбити. Обожавам разбитите улици – винаги някоя готина мадама ще закъса с - полуоска или нещо там по ходовата част.
Излизам с мазен потник и започвам да „помагам“. Повдигам, ремонтирам, съветвам и мацката ме гледа в очите и слуша – прикована от мощните ми познания.
Показвам имотите наоколо и се бия по гърдите – БУЛГАР, БУЛГАР, пардон ВАРНЕНЕЦ, ВАРНЕНЕЦ – всичко е мое. Пиле не прехвръква – всичко пада в ями, клопки и т. н. Изкупувам само такива имоти, защото в тях е бъдещето – фондове, програмки, магистралки и т.н. Ще ме молят да им пусна някое имотче.
Изкупил съм всичко на баирчето във Възраждане. Сега като мине новата магистралка – ще имам от нея само 100 м. Докато карам и хоп – в къщи съм.
Да, преди време купих това голо място за стотинки, щото имах нюх – братчеда се смили и каза, че път ще мине от тук, ами това е истината – той всичко знаеше. Не, че гледаше на карти – работеше на правилното място – в центъра до едните фонтани. Там казваше, че разпределят баницата…