Не теглете ипотечни кредити от Райфайзенбанк (Raiffeisenbank)!
Posted on 21 август, 2009 | No Comments
Таня Джекова
Защото е много вероятно да ви излъжат. Ще ви разкажа мен как ме лъжат доста време, за да си направите съответните изводи. Сега е криза, нали? И по време на криза колкото повече хора кажат, че са недоволни, толкова по-добре за тях и по-зле за обекта на недоволството им.
По-долу в текста, ще номерирам отделните параграфи, за да е по-лесно реферирането към тях, а не че изброявам списък.
*****
1. През август 2003 г. реших да си купувам жилище и проблемът беше както намирането на такова, така и финансирането на покупката. Имаше вече доста банки освен прословутата ДСК, които също раздаваха ипотечни кредити и аз тръгнах да търся. Разбира се, търсех първоначално най-вече по сайтовете им, за да си спестя време. И така попаднах на условия в Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), които звучаха многообещаващо на фона на останалите.
2. Тази банка тогава предлагаше лихвен процент от около 10.50 за кредити в евро до 10 години, а процентите в другите вървяха от 11.50 нагоре по това време. Много внимателно четох сайта им, като бях наясно, че все ще има нещо, което ще ми сервират допълнително, но исках с основните параметри да съм наясно. Заплатата ми не беше много висока и условието за размера на остатъка след приспадане на месечната вноска беше изпълнено почти на ръба. Свързах се с кредитните инпектори и попаднах на МС – изключително приятна и интелигентна жена, която ми направи страшно добро впечатление и то, заедно с уверенията й, че все пак кредитът може да бъде отпуснат, както и по-ниската лихва, ми повлияха да реша да тегля заем от тази банка.
3. Започнахме с моята агентка от агенцията за недвижими имоти да подготвяме целия пакет от документи и някъде средата на юли ги подадох в банката за одобрение от кредитен съвет. Всъщност заемът не е много голям, защото останалата част за покупката беше покрита с частен такъв, но въпреки това беше решаващ за извършването на покупката.
4. Банката се забави две седмици с разглеждането на документите, въпреки че обявеният в сайта им срок беше 7 работни дни. На 1 август ме извикаха да подпиша договора. Представи ми го друга служителка, защото МС била в отпуск, а тази другата се държеше все едно, че персонално ми отпуска помощи. Докато четях договора, видях, че лихвата вътре е 11.95%. На въпроса ми защо процентът е увеличен, след като аз съм водела първоначални преговори за 10.50, които всъщност са били решаващи за избора ми, служителката високомерно отвърна, че кредитният съвет бил преценил, че имам проблеми със съотношението на остатъка от заплатата ми след приспадане на месечната ми вноска и понеже това било рисково, те ми били повишили лихвата. Открито недоумях, че всъщност ако имам проблем при 10.50, то тогава той би бил още по-голям при лихва 11.95. На което служителката не можа да ми отговори смислено и просто ми се тросна, че ако съм искала, съм можела да не подписвам договора. Те не ме били карали насила.
5. Аз разбира се, бях поставена натясно. Защото ако трябваше да търся нова банка, където отначало да подавам документи, щеше да мине много време и щях да имам проблеми с купувачите, на които вече бях платила огромно капаро. Естествено, подписах договора и намразих банката в същия момент. Защото безсилието в следствие на тяхното изнудване ме караше вътрешно да крещя от тази несправедливост и всъщност нищо друго не можех да направя в тези уж цивилизовани времена. Това си беше открито подвеждане с цел облага от тяхна страна. Ако драмата приключваше до тук, щеше да бъде добре. Но не.
6. Мина се една година и те ме извикаха, за да подпиша купчина бумаги – декларации, застраховки и т.н. Връчиха ми и нов погасителен план, от който ставаше ясно, че банката е свалила лихвите, защото тенденцията била такава на междубанковия пазар. Лихвата вече беше на 10.25, нали…
7. Мина се още една година, те пак ме извикаха да подпиша документи. Подписах ги и толкова. Чак след месеци вденах, че не са ми дали нов погасителен план и на въпроса ми защо не са ми намалили лихвата, служителката на банката ми каза, че не съм била подала молба за намаляване. След като подам такава, щели да ми намалят лихвата. Никъде в договора няма такова изискване, а и първата година лихвата беше намалена без такава молба. В договора пише, че:
Банката си запазва правото да променя лихвените проценти в зависимост от условията на пазара.
8. Не подадох такава молба, защото не счетох за необходимо. Това беше пълна глупост. Да, обаче и на третата година /2006/, когато по телевизията вървяха реклами за 7% лихва по ипотечни кредити от Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), на мен продължаваха да ми начисляват лихва от 10.25, на което открито се възмутих и когато ходих в банката да подписвам онази купчина с документи, заявих на служителката, че ще се оплача в Комисията по защита на потребителите, както и че ще изпратя оплакване до централата в Австрия, което даже си бях съчинила и щях собственоръчно да преведа на немски.
9. Тя нещо се трогна и същия ден ми се обади ЗН, която се представи, че била заместник-управител на клона на Райфайзебнак в София (Raiffeisenbank Sofia). Говореше много разумно, извини се за причиненото неудобство и каза, че може да ми предложи два варианта. Единият не го и помня даже, защото се съгласих на втория – да фиксираме лихвата на кредита за остатъка, след като аз платя съответните такси, както и такса от 100 лв. за преразглеждане на документи. Уговорихме се и подписахме анекс към договора, в който се казва, че остатъкът от кредита ще бъде погасен на 81 равни месечни вноски от 25.10.2006 от 25.07.2013 г. включително. Към онзи момент така уговорената лихва, не изглеждаше кой знае колко изгодна за мен и то най-вече на фона на тенденцията за понижаване на лихвите и все по-широката надпревара от страна на банките да раздават кредити като примамват потенциалните клиенти с ниски лихви, но все пак ме устройваше.
10. Изключително много се зарадвах, че повече няма да се занимавам с тях, до вчера когато ми се обади тяхна служителка, за да ме информира, че парите за вноската не стигали, което се оказа основно в следствие на увеличения й размер. И аз чак запелтечих от възмущение – как така, нали аз имам договор за фиксирана лихва? Свързах се днес с въпросната ЗН, с която се разправяхме през 2006 г. и която ми обясни, че в анекса имало също и клауза, че лихвата се състояла от два елемента, единият от които се бил променил сега и затова лихвата скача от 6.65 на 9.55?!?! Не било вярно, че сме сключили анекс за фиксирана лихва, защото това било абсурд. Никоя банка не правела така. Е, аз питам тогава, какво сме сключили през 2006 г., при положение че този анекс нищо не променя в основния договор?
11. Питам още: за какво платих 100 лв. такса, след като според анекса излиза, че банката продължава да си запазва правото да променя едностранно лихвата?
12. Да вярно е, всеки ще ми каже, да съм чела внимателно какво подписвам. Но това означава ли, че аз трябва да подхождам с презумпцията, че ще ме излъжат, за да се подготвя психически за такова действие? Самото подобно твърдение на банките показва отношението им към клиентите – уважават те до момента, когато им станеш длъжник. След това си роб на банката – на Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), да бъда конкретна в случая. Като ти кажат: “Ми да сте чели какво подписвате!”, означава ли, че те са наясно с това, че са ви излъгали в момента на подписването, но вината си е изцяло ваша, защото вие не сте били достатъчно умен, за да разберете на момента, че ви лъжат. Очевидно – да. Което си е умишлено зловредно действие и подвеждане, а това може би е наказуемо.
Означава ли, че всеки който тегли кредит от тях, трябва да е юрист, за да се ориентира в договорите им и хватките заложени в него? Или че всеки трябва да плаща на юристи, за да го пазят от банките? Очевидно – да.
13. От всичко изброено дотук, излиза, че всъщност хем са ме излъгали, хем са ми взели парите за това!
В случая не ме е срам да го призная, въпреки че претендирам да съм икономически грамотна. Защото във всичките тези случаи съм направила това, което ми е било възможно за момента. Чела съм документите, които съм подписвала и там, където съм разбирала какво ми казват, съм питала. И през цялото време съм подхождала добронамерено, като съвестен клиент, който си прави сметката какво взима, за да може да го върне след това. И ако точно тези клиенти Райфайзенбанк (Raiffeisenbank) третира по този начин, точно това е причината да напиша това, за да не се лъжат и други добронамерени клиенти като мен.
Позволих си да копирам тази статия от блога на Таня Джекова
Още по темата Райфайзен банк: Кака станах заложник на Райфайзен банк
Остави коментар
